29 Март 2020неделя02:52 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Валери Жаблянов:

Страдаме от дефицит на политическа отговорност

БСП залага на гражданската демокрация, а не на корпоративното бизнес управление, казва политологът

/ брой: 266

автор:Ина Михайлова

visibility 1880

ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ е роден през 1965 г. Завършил е политология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е политически науки по програма "Фулбрайт" в САЩ. Преподава в катедра "Политология" на СУ. Член е на Националния съвет на БСП.

- Страхува ли се БСП от проекта АБВ?
- БСП не може да се страхува от развитието на политическата система в България, тъй като тя е в постоянна динамика. Когато се употребява понятието "партия на прехода", трябва да се има предвид, че БСП не е от тях. И по тази причина тя спокойно може да наблюдава развитието на политическия процес и структурирането на нови политически субекти, да изслушва техните заявки за политика, да изчаква спокойно да оцени това, което те предлагат. Ако предложенията съвпадат с политическата й платформа, с програмата, с нейните виждания за развитието на политиката в България, взаимодействието е напълно възможно.
- Кои са плюсовете и минусите за социалистическата партия от новия проект на президента Георги Първанов?
- Не може да има плюсове и минуси от неизвестност, от заявка на много начален етап. Неясно е политическото ситуиране на това движение, както и програмата му. От идейна гледна точка заявеното досега трудно може да бъде дефинирано. Най-малкото защото то не желае да се определи. Като организационно-политическа форма - така, както е заявено, като "ляво-дясно", "надпартийно, но не антипартийно", то не може да бъде ситуирано в модерната политическа система. Тази заявка ни връща към началото на прехода, към претенциите на СДС да бъде цялото политическо пространство от християндемократи до социалдемократи. Това са политически форми, изстрадани от българската демокрация, която след 20 години развитие има ясен партиен профил. Липсата на идейна физиономия на партиите е в основата на отдръпването на гражданите от тях, а не наличието или отсъствието на рационални управленски решения.
- Възможен ли е компромис между лявото и дясното?
- Между лявото и дясното компромис не е възможен в рамките на капитализма. Не може да има исторически компромис в малка политическа система като българската. След като не е бил постигнат такъв компромис в европейското политическо пространство и виждаме ясно структурирани политически субекти върху идеологии, да твърдим, че ще бъдем изключение, е по-скоро балканска политическа екзотика, която ни води към времето на Освобождението.
- Не е ли случващото се заявка, че е дошъл краят идеологиите?
- Краят на идеологиите кореспондира с амбицията за края на историята. Последният беше доказан като идейна несъстоятелност. Няма съмнение, че и краят на идеологиите е теоретична несъстоятелност. Докато има идейно развитие, докато човекът се стреми да усъвършенства обществото, в което живее, докато се стреми да постигне цели за себе си и околните, ще има идеологии.
По-скоро през последните години на промяната има господство на една идеология - на монетарния подход към политиката. И след като в АБВ не намираме критика срещу него, проектът се вмества напълно в тази идеология и няма амбицията да я напусне. А в момента политическите задачи пред обществото ни са да излезе от монетарния подход, да напусне икономическата институционална действителност, създадена с монетарните мерки от началото на прехода, и да поеме по друг път. АБВ по-скоро е ориентирано към началото на прехода - и идейно, и структурно, и персонално.
- Това ли е алтернативата на днешното управление, от която се нуждае България?
- От първоначалната заявка не виждам алтернативно политическо поведение, нито загадка за алтернатива. Заявката на АБВ е, че "алтернативата не значи опозиционност". Ако е така, то това означава, че тя се разгръща в рамките на сегашното управление. АБВ желае това правителство да приключи мандата си, независимо от антикултурната, антиобразователната, антисоциалната му политика, независимо от антибългарската политика, независимо от хаоса, който създаде в управлението на държавата.
Тук има съществена разлика между това, което казва БСП, и заявката на АБВ. АБВ предлага да коригира курса на сегашното правителство, за да довърши "непопулярните мерки". "Непопулярните мерки" са понятие, въведено от монетарните икономисти - класически десен политически подход за т.нар. оздравяване на икономиката. БСП е против под прикритието на "непопуляни мерки" да се ликвидира социалната държава. Непопулярните мерки са елемент от монетаристкия подход към обществото и икономиката. БСП категорично не приема този подход и иска да изведе България от този коловоз на икономическо и политическо развитие.
Българската политика е персонифицирана и по тази причина избирателите поставят дадена политическа инициатива вляво, вдясно или в центъра. Но ако се съсредоточим върху идеите, които тя предлага, ще установим друго - съществено разминаване с първоначалната представа. Не са малко случаите, когато политици от една или друга партия са правили нова партия, втора, трета дори, но това не означава, че са запазвали идейните си позиции. Движението от ляво на дясно в политиката е добре описано, проследено и изследвано. Често пъти риториката е една, а политиката - друга, ГЕРБ е прекрасен пример в това отношение.
- Какви са шансовете на този проект да донесе онова, което най-много ни липсва през последните десетилетия - единение?
- Единението не се решава от една партия или политическа инициатива. В случая става въпрос за политическо движение, което има претенцията да донесе национално единение. Националното единение се осъществява на базата на конституционния ред, а политическите дебати се водят в парламента. Научните дебати се водят в университетите и академиите, по страниците на научните издания. Експертните дебати се водят на експертни форуми.
Политическата инициатива АБВ се заражда като характерна извънпарламентарна политическа формация. За разлика от досегашните опити, сега говорим за политическо движение, създадено "отгоре", със средствата и инструментариума на властта. Това допълнително затруднява избистрянето на идейния профил на проекта. Идеологическа платформа, изградена върху политическите цели на българското национално възраждане, е невъзможна, тъй като възраждането има за основна цел постигането на националната независимост. В момента сме далеч от такава политическа цел. Затова гледам на възрожденската политическа платформа като на метафора.
- Какво се цели с лансирането на проекта и до какво ще доведе той?
- Предлага се, първо, експертно управление, доколкото успяваме да разберем сложния замисъл на инициаторите. Второ, модел, при който решенията се вземат от широк кръг партии и граждански структури, каквото и да означава това - може би на площада, извън парламента? Какво означава неидеологизирана и надпартийна алтернатива в този контекст? Неидеологизираната алтернатива е невъзможна, защото алтернативата е сбор от идеи. Защото алтернативата не е физическото съществуване на един или друг политик и възможността той да говори пред гражданите, а сбор от идеи. И именно такива идеи като сбор, като виждане за развитието на България през следващите 10 години например, трудно могат да бъдат открити в изказванията на инициаторите на този форум. За съжаление.
Ако ни се предлага експертно управление, то и в момента имаме преди всичко експертно правителство, при това с експерти от най-висока проба - от СБ и МВФ. Резултатите от експертното управление се характеризират със своята политическа безотговорност. Безотговорност, чиито резултати днес наблюдаваме със закриването на БАН и финансовата репресия срещу Софийския университет. И тук е същностната разлика. БСП смята, че управлението на България, обществото ни като цяло, страда от дефицит на политическа отговорност, а не просто от дефицит на експертност.
- Как ще се отрази инициативата АБВ на предстоящите избори и на ориентацията на БСП към вота?
- Най-новата ни политическа история показва, че местните избори дават широки възможности за коалиции. Кандидатите трябва да отговорят на конкретните потребности на конкретно населено място, а те не могат да се проектират на централно ниво. Затова свободата е възможна, разбира се, при ясно запазване на идейните и политическите позиции на БСП.
Раздвоен съм за оценката на условията, в които ще се провеждат изборите. АБВ желае "здрава държава". БСП е за правова държава с демократични принципи на управление. "Здрава държава" като политическа цел съм чувал от Иван Костов. Преди да се подходи към местните избори, трябва да сме наясно в какви условия ще се провеждат те - в условия на здрава или на правова държава. Ако искаме свободни избори, без да осъществим на практика демократичните условия за провеждането им, то няма смисъл от една или друга коалиция. Т.е. гражданите да могат да изявят собственото си виждане как да бъдат управлявани и от кого. Защото ако, както е казано в първоначалните постановки на проекта, здравата държава и качеството на управлението трябва да бъдат оценени от бизнеса преди всичко, то допирните точки не са много. БСП залага на гражданската демокрация, а не на корпоративното бизнес управление. Моделът, предлаган от АБВ, е експертно управление, подкрепено от бизнес-корпоративни структури и организации като оценка и коректив на това управление. Това са различни по своята философия принципи на развитие на политиката.
- Каква е прогнозата ви за проекти като АБВ?
- Не мисля, че е по силите на когото и да е да даде прогноза - поне по начина, по който стартира проектът - мъгляво. Идеите и формите на политическото му съществуване представляват странна политическа еклектика. Издигането на политически цели и идеи, които не могат да бъдат реализирани, но които имат претенцията да се харесат на всички, имат точно название - популизъм. Популизмът завладява европейската политическа сцена и България не остана встрани. В момента сме свидетели на ожесточена конкуренция между ГЕРБ, "Атака" и РЗС на територията на популизма, на територията на дистанцирането от резултатите от прехода, в чието създаване участваха повечето от действащите политически фактори. Надявам се новият проект да не тръгне да се осъществява по този така опасен за демократичните институции път.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ