26 Юли 2021понеделник17:10 ч.

Сто нюанса сиво

/ брой: 39

автор:Евгени Гаврилов

visibility 69

Не, не става дума за нов бестселър, а за българската икономика през последните 30 години. Понятията "икономика в сянка" и "сива икономика" дойдоха у нас с т.нар. демократичен преход. С тях се описва стопанската дейност, която не се отчита от националната статистика. Има твърдения, че в годините на големи промени у нас в началото на 90-те на миналия век сивата икономика е играла и положителна роля, защото чрез нея хората на практика успяваха да оцеляват, след като масово губеха препитанието си. Нейното съществуване е донякъде неизбежно. Няма как, когато гледате в двора домати и дадете няколко от тях на съседа за салата, той да впише това в годишната си данъчна декларация като доход и да плати данък, като изчисли стойността на зарзавата по пазарните цени на дребно във времето, когато сте му го дали. Това е прекалено и не може да стане, защото разходите за контрола на подобна стопанска дейност ще надхвърлят ползите. 

Не доматите, продадени през оградата, са проблем. Проблем е, че две трети от хората у нас вярват, че икономиката в сянка е най-краткият път за забогатяване. Проблем е и, че съществуването й с годините почти бе официализирано. Борбата с нея се изразява главно в традиционни проучвания на една бизнес организация, след които не следва нищо съществено. Резултатите от поредното изследване са факт. Според тях недекларираната заетост е най-честата проява на сенчестата икономика у нас. За последните десет години на светло са излезли 15 на сто от бизнеса, но все още 22 на сто от него са в сивия сектор. Това е с 10 процента повече, отколкото средните показатели за Европа. Най-често срещаната сива практика е работата на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на необлагаема сума в брой. Тя обхваща между 25 и 30% от фирмите в страната. На следващо място е практиката за полагане на извънреден труд без заплащане - между 25 и 28%. На трето място по разпространение са прикритите трудови договори - между 15 и 20 на сто. Всеки седми нает работи без договор. Търговията, строителството и ресторантьорството са основните източници на сенчестия бизнес.

Азбучна истина е, че хранителна среда за него са високите данъци, непосилните осигуровки и лобистките закони, създавани от корумпираните политици. Към всичко това сега трябва да прибавим и неадекватните ограничителни мерки на правителството в условията на пандемия. Един от начините да се установи наличието на сива икономика е като се следят потреблението и декларираните доходи. Ако потреблението рязко надвишава официално обявените доходи, това твърдо означава наличие на сенчест бизнес. Оказва се, че обществото няма еднозначно критично отношение към сивата икономика. Според проучване на Института за изследване на обществата и знанието при БАН, представено неотдавна, около една трета от българите са склонни да дадат подкуп, а около половината са готови да нарушават законите. България уж е най-бедната държава в ЕС, но е на челно място по брой на луксозни автомобили на човек, които с обикновена заплата не се купуват. Явно изсветляването на икономиката е само на книга, а рискът за ослепяване от нейната чистота е силно преувеличен.

Кацаров иска анекс към Националния рамков договор

автор:Дума

visibility 0

7 жертви в катастрофи у нас за 24 часа

автор:Дума

visibility 94

РЗИ-Благоевград с план за новата ковид вълна

автор:Дума

visibility 105

БНБ: Икономиката ще нарасне с 4,1% през 2021 г.

автор:Дума

visibility 239

/ брой: 141

Енергийният холдинг с временен борд

автор:Дума

visibility 317

/ брой: 141

Запазваме висок кредитен рейтинг и без Борисов

автор:Дума

visibility 292

/ брой: 141

Държавната петролна компания пред закриване

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 141

Клиниките за COVID-19 отвориха отново в Гърция

автор:Дума

visibility 111

САЩ критикуват Скопие заради корупцията

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 141

По политиките ще ги познаете

автор:Валентин Георгиев

visibility 356

/ брой: 141

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ