Стил "Пунта мара"

В края на миналата седмица започна втората част от драмата за продажбата на ЧЕЗ. Антимонополната комисия не разреши на поредния кандидат-купувач "Еврохолд", да купи активите на електроразпределителното дружество у нас. Както и година по-рано в случая с "Инерком" на Гинка Върбакова, КЗК не даде смислено обяснение за спирането на сделката. Решението и този път бе съпроводено от кухи фрази, а не със задълбочен анализ на регулатор, който е призван да пази конкурентната среда. Този път опасенията са, че обединяването на енергетика и застраховане може да доведе до злоупотреби на пазара на ток. През зимата на 2018 г. огласяването на предварителния договор между "ЧЕЗ" и Гинка предизвика политически скандал. След това, омотавайки я в юридическа паяжина, КЗК забрани сделката с мотива, че ако купи "ЧЕЗ", Гинка може да злоупотреби с цените на тока. Както изглежда, сега се задава втори епизод на този водевил, само дето вместо Гинка на сцената излиза Асен. А това е достатъчно основание за появата на съмнения. Те обаче не бива да се използват като аргументи. Проблемът на КЗК и на всички подобни институции у нас е, че те са принудени да работят като политкомисари.

Не е трудно да се прогнозира, че въпреки всичко този път продажба ще има. Макар и в стил "Пунта мара". Спирането на сделката може да бъде обжалвано. Очаквано, "независимият" съд ще отхвърли решението на "независимата" КЗК и най-после чешката компания ще успее да избяга от България. Иначе продажбата на 7-те ЕРП-та у нас от далечната вече 2003 г. досега е само източник на скандали и обществено недоволство. Заради необоснованите сметки за ток протестите станаха всекидневие. Падна даже правителство. А приватизаторите си избиха разходите, натрупаха печалби и сега логично си тръгват, за да отстъпят място на Гинките и Асеновците. Освен това все още никой не е обяснил защо печеливши държавни дружества трябваше да се продават на държавни фирми на друга държава.