Поезия
Стихотворения от Зорница Каменова
/ брой: 81
Зорница Каменова е на 18 години, ученичка в 11-и клас в столичното 93 СУ "Ал. Теодоров-Балан". От няколко години участва в литературен клуб "Абсурд" към училището. Мечтае да стане добър учител и да има вдъхновението да продължава да пише.
Съвсем наскоро издаде първата си стихосбирка "Пеперудена нежност".
Постановка
Написах сценарий
За пиеса в театър
Играха я актьорите
Които лично аз поканих
Това бяхме
Аз и ти
Единствени...
Чудиш се как се играе
Пиеса от двама в театър
Без публика
Само аз и ти
Нека ти опиша сценките
Знам, че си най-добрият актьор
Започни с това
Което умееш най-добре
Тръгни си... след време върни се
Има ли някой в залата
Ето виж само аз те чакам
Постановката е интересна
Аз плача, ти се връщаш
Караш ме да се усмихвам
После тръгваш,
Вратата блъскаш
Аз отново плача
Но никой не дойде да гледа
Залата бе празна
Играхме Постановката сами
Така е и в живота
Аз те чакам
Ти си тръгваш
Оставяйки ме
Обляна в сълзи
-------------
Великден
Свещта ми гори
И все тъй догаря
Великденска нощ
Душата ми пали
Молитва чета
И бавно думам
Навън е спокойно
Само свещи се палят -
За романтична среща -
Или за раздяла.
-------------
Смисъл
Глътка свеж въздух
Обръщаш се - летящо време
Малките вече са големи
Големите...
с техните проблеми
Дечицата -
ангелите на земята
Всеки ден с усмивки
и трапчинки по лицата
Ако плаче, прегърни го
Знаеш ли колко струва
детската сълза?
Да го целунеш
като се удари,
да го увериш,
че бързо ще му мине
И смисълът прониква
в твоето сърце
Мъничките ангели
превръщат се в хора
Някои с големи души,
други не съвсем
Но дай си шанса
да си имаш ангел
и гледай как светът е
в двете ти ръце.