28 Март 2024четвъртък19:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Поезия

Стихотворения от Радка Атанасова-Топалова

/ брой: 161

автор:Дума

visibility 141

От редактора 

Скъпи читателю! 

В приложението за литература, изкуство и култура Радка Атанасова-Топалова ни отвежда в поетичните си пространства. Новия крайно интересен сборник "Горест и гордост. Книга от и за Веселин Андреев" представя Елена Алекова. 

Приятно четене.


РАДКА ВАСИЛЕВА АТАНАСОВА-ТОПАЛОВА е родена в гр. Батак. Инженер-технолог по професия. Живее и твори в Пловдив. Автор на пет поетични книги: "Шепа светлина" (2004), "Хляб и пръст" (2006), "Дъждовни очи" (2009), "На тишината гласа" (2015) и "Коя ли съм?" (2017). Нейни стихотворения са награждавани в национални и международни литературни конкурси. Член е на Дружеството на пловдивските писатели, СНБП и СБЖ.

Една ли, две ли...

Една ли, две ли бяха вишните на двора

с години дали плод и аромат.

В косите посивели от умора,

дърветата посипват вишнев цвят.

Една ли, две ли - болките, замряли

във тихия раван на дните.

Сезоните ги свързва нишка бяла.

Под веждите - сълзата мъжка неотпита.

Една ли, две ли са годините...

а вишните цъфтят, цъфтят, цъфтят.

Към хората пътеките изминати,

Ръцете - за прегръдка и за вишни

              ...правят този свят.

Звън

Намалява на виното силата.

И на хляба превтасва дъха.

Изпива ни времето прилива

и над порива пада прахта.

До премала прегазват годините

оцелелите стъпки в ръжта.

На безличните дни въртележките

падат в низкото, сякаш мъгла.

Но в душите остава ни тръпка

от пропелите трети петли,

свили стих или обич по мръкнало.

В чаши с вино - звън от любовни стрели.

Милост

 

Над баири, полета и хора.

Над чукари. Бетонни стени.

Вятър стели човешка умора

и се стрелват човешки злини.

А от свода, над сгъстения дим

жари небето сякаш проклятия.

Бог ни дава страдания. Неумолим.

Милостта си едничка... разпятие.

Ничие 

От улука изтича ръждива вода

и отнася отровната тиня.

Мараня. Боже, каква мараня!

А затлачен във пяна, животът премина.

И разлива потоци, неясното минало.

Светлината помръква в зениците.

Обичта изтънява. Родината мила.

И озъбва луната бъдеще... ничие.

Оцеляло небе 

И оцелява в птиците небе

в летежа им към свободата.

То огъня в душите им кладе.

На порива - победната кантата.

Едно небе - за облаци и бури.

За свобода. И за разпятие.

За светлината помежду ни.

То... най-последното обятие.

Последният влак 

И глъхнат стъпки в коловози.

Червен е залезът,

а изгрева - мъгляв.

Лица и маски се смаляват

с усмивки плахи на уста.

Сезони и мъгли се сменят.

Земята - плодната, мълчи.

А жупел на небето стене

и земетръсен речен гняв пълзи.

Мълчат долини и пътеки,

опърлени дървета и треви.

Човеците - безмълвни силуети.

Орлите - пак орли.

Каква е тази участ непозната?

Земята ни отхвърля - нашата земя.

Животът ни едничък е...

пендара сякаш златна.

Кога ли ще го споделим?

Заглъхват стъпките ни в коловози.

На гарата... последен влак.

Ранена топлина 

Насякоха дървото по обяд.

И рукна дъжд над топлото му тяло.

А клон един оставиха за праг

на къща нова и голяма, бяла.

Годините замряха в стария клонак

и песните на птиците в гнездата.

Засвири вятър в немощна там драка.

Дървото старо пазеше - като приятел.

Насякоха дървото. И сезоните се свиха.

А пролетта не беше вече пролет.

Занизаха се дни притихнали

и нямаше небе за полет.

Едно дърво! А онемя Вселената!

Нацепено! И сякаш за отплата,

им даде топлината си ранена.

А вън проплакваше онази драка...

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ