Статуята и протестите
/ брой: 276
Това, че САЩ са пионери в утвърждаване на демократичното държавно устройство в най-новата история на света, е безспорно. Именно в Новия свят през 1780 г. се приема Декларация за правата на човека, първообраз на документа, приет по-късно, по време на Френската революция (1789), провъзгласил принципите "Свобода, Равенство, Братство". И до ден-днешен водещият девиз на официален Вашингтон е зачитане на човешките права и свободи (независимо от ред спорни моменти и действия).
И така стигаме до темата: САЩ и студентските протести. За целта трябва да се върнем назад във времето, в пролетта на 1968 г. Място на действието - Колумбийският университет в Ню Йорк, най-старото учебно заведение в огромния град, създадено още през 1754 г. Там са завършили такива исторически личности като Тиъдър Рузвелт, Ф. Д. Рузвелт, Уорън Бъфет (един от най-богатите хора в света), та до днешния президент на Щатите Барак Обама.
През далечната 1968-а хиляди студенти от Колумбийския университет - в знак на протест срещу конкретни и много важни проблеми: расовата дискриминация и активното военно ангажиране на Щатите във Виетнам (50 хиляди убити, 300 хиляди инвалиди) - окупират през април тържествената зала "Хамилтън" и сградата на Юридическата библиотека. Окупацията приключва на 30-и април, когато полицията на Ню Йорк нахлува вътре, използвайки сълзотворен газ, гумени куршуми и тежки палки. Стълкновението е страховито.
Равносметката: 132 студенти, четирима преподаватели, 12 полицаи - ранени, арестувани над 700 души. Един показателен пример кога, защо и как демократично правителство, чийто символ е Статуята на свободата, защитава гражданските и правовите устои на държавата. Срещу своеволието и нарушаването на законността дори с благородна цел. За каквато при нашите протести май не става дума...