Спящата клетка

Половинмесечното отсъствие на Цветан Цветанов от България се беше отразило позитивно на медийната среда у нас - словесният терор върху българите чувствително намаля, а политическите интриги на дребно се поразтвориха в по-смислени теми.
После обаче вътрешният министър се завърна и бомбите веднага заваляха отново. В смъртоносна поредица от медийни изяви Цветанов успя да обяви президента за обикновен протоколен фигурант, който имал за цел единствено да се хареса на народа. Прехвърчането на искри между Цветанов и Плевнелиев не е някаква сензация. Но човек остава с усещането за някакъв режисиран флаш-моб, точно какъвто беше прословутото напускане на държавния глава на клетвата на Венета Марковска. Това са спецефекти, които трябва да създадат видимост за някакъв диалог във властта, за да прикрият абсолютната липса на нови идеи и поетия път към хулигански авторитаризъм. Властта се опитва да се самообгради от външна намеса, като имитира някакъв вътрешен живот. 
Цветанов се върна от САЩ абсолютно непроменен. Абсолютно същия. Със същата страст към клюкарски интриги на дребно и с милиционерски порив да говори с недомлъвки и странности. Заради това вероятно и вицепремиерът обяви наличието на нова коалиция според него - Алексей Петров - Костов и Надежда Неински. Очевидно в далечна Америка човекът е решил, че превантивно трябва да удари бъдещата дясна конкуренция. Изобщо имаме си вицепремиер, който е като спяща клетка на "Ал-Кайда" - активизира се, когато го поканят в медиите и изригва като камикадзе в цял куп откровени простотии.
Май трябваше да си стои в САЩ. България беше с една идея по-нормална тогава.