"Спасителката"
/ брой: 15
Г-жа Виктория Нюланд ни ощастливи с визита - щяла да разговаря с президент и премиер тук за енергетика, за съдебна реформа, за отбраната. Доживяхме това да ни го съобщи Държавният департамент на САЩ. Достатъчно е да хвърлим един бегъл поглед на картата, за да се попитаме откъде накъде САЩ имат такова плътно присъствие в толкова далечни страни, в България включително. Имам усещането, че колкото повече губят престиж, а и мощ, толкова повече те смятат, че влиянието им може да бъде утвърдено с подобни неделикатни намеси.
Спомням си как преди 30 години посетих един добронамерен американски фермер, исках да видя какво е това американска ферма. Заваля дъжд, той седна до мен и до този, който ме доведе, и каза: "Лошо нещо е фермерството, трябва ни една война някъде". Той говореше за война като за дъжда, който ни ръсеше. Ако изобщо има нещо обединително в американската психология, това е, че се е затвърдила идеята, че Америка е добре, когато има война далече от нея. Фактически след кризата от 1929 г. в Америка започва едно възстановяване на икономиката не само със строителството на язовири, както ни го представят по-късните американисти, но и с наличието на войни. Досега наличието на война вън от самите Щати е съживявало много сериозно американската икономика. Идеята, че войната е доходоносна, е според мен дълбоко вкоренена в този начин на гледане на света, който виждаме и в момента. Пацифичните настроения в САЩ винаги са били в противоречие и като контрапункт на тази идея.
Абсурдно е да говорим как сме се освободили от съветската зависимост през 1989 г. и сме станали независими. Има такава вулгарна комерсиализация на нашата история, че започнах да задавам въпроса няма ли да обсъждаме колко пари сме дали на Ботев и Левски! В телевизии се лансираше идеята, че спонсорите са по-важни от хайдутите и революционерите, които са загинали за България. Тази отблъскваща теза, че смъртта в името на една идея е по-маловажна от парите, стига днес дори до абсурда, че ние едва ли не сме си платили за Освобождението. Ние сме били дали злато - откъде се е пръкнало това злато, с доказателства никой не казва. Но има една невроза, че като не сме могли ние сами да си свършим работата, ние сме я платили. Та ако имахме тези 32 тона злато, които се говори, че сме дали на руснаците, султанът щеше сам да ни даде България за толкова злато!
А реалността е точно обратната. Руснаците са дали пари за нашата самостоятелност. Ако някой може да похвали Октомврийската революция, то е за факта, че тя опрощава парите на Турция, които се дължат на Русия за независимостта на България по силата на международни финансови споразумения, и в това отношение ние сме бенефициент. Някои казват, че част от тези пари са използвани за поддържане на армията на Врангел, но това вече е постфактум. Преди това Русия се е отказала от тези пари, които й се дължат на нея. Защо това не се казва?
А Западът, по който в момента изпитваме възторжен прехлас, стигащ до зоологически измерения, е причинил грамадни загуби на България. Примерно с един Берлински конгрес. Все пак най-трудно се възстановява територия. Ако днес отричаме комунистическото си минало, нашият демократично избран президент не трябва да посреща в резиденцията си, защото тя е построена от комунистите. Идеята да се отрича всичко, което е направено, е нелепа. По време на руското управление в България след Освобождението - 9 месеца, са създадени първата библиотека, музеи, армия, БНБ и пр. Аз искам да попитам: ако ти смяташ да реализираш тази територия като Задунайска губерния, защо създаваш местни сили? Можем да направим един паралел - когато Америка отхвърля испанците в Куба без един изстрел и без нито една жертва, тогава тази нелегална армия, която се сражава срещу испанците, не е развита, а е ликвидирана от освободителите американци. Не може да се говори, че Русия има зли намерения към страна, чиито институции изгражда. Тази идея, че България е замислена като кукла на руските интереси, не обяснява и факта как се появи един Стамболов и как се стигна до дипломатическо скъсване на отношенията между двете страни, продължило 7 години.
Лъже се безогледно сега по отношение на историята. Защото лъжата днес се харчи с оглед на конюнктурните нагласи. Ако днес кажеш кой е изгонил турците от България, ти слагат дамгосващия етикет за русофилия, който има не културни, а политически измерения. В същото време една Нюланд не просто идва, тя идва да назидава. Но цялата драма е, че ние сами създаваме условията да бъдем назидавани с вечните си прояви на пълна некомпетентност и на пълна неспособност при корумпирана атмосфера. Държава и семейство не се развалят отвън. Това разваляне е като туберкулозата - тя напада слабите организми. Когато държавността е корозирана, всеки може да се намеси да ни "спасява". В случая това най-надменно прави тази госпожа, на която нямам честта да запомня името.