15 Юли 2026сряда07:36 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Социалният интегритет

За по-ефективен контрол са нужни нестандартни решения в целия спектър от разходи за издръжка на държавния апарат

/ брой: 258

автор:Славчо Кънчев

visibility 4309


"Трябва да бъдете много внимателни, ако не знаете къде отивате, понеже може и да не стигнете там."
Йоги Бера - псевдоним на американски бейсболист Лорънс Питър, род. 1925 г.


Водени от безпогрешния си инстинкт за самосъхранение, двукраките гущери, плъзнали върху българска територия, хам! - и си отхапаха опашките. Някои - навреме, след първия жълт картон. Други - чак след като ги издухаха от печатницата за финикийски знаци, в отчаян опит да се завърнат там. После се позиционираха визави пред огледалото, но не останаха доволни от гледката. Макар и с ампутирани задни крайници, но никак не приличаха на вакли агънца, колкото вакли, дваж по-невинни, та да ги облъчи моменталически и безвъзвратно симпатията на пълнолетното българско население. И да им връчи безвъзмездно ключовете на собствения им рай в частно владение, наричан България.
Затова се наложи PR-конвейерът

да избълва серия операции

за префасониране на облика на гущерите, наричан още на новобългарски език "имидж". Беше извършена и много, много имитационна дейност, за да може, поне гледано отдалеко - през телескоп, нашето реалити шоу да притежава поне прилични декори на държавност.
Но не толкова отдавна преди театрото с гущерската метаморфоза, американският президент Роналд Рейгън в първата си инаугурационна реч през януари 1981 г. всъщност произнесе хвалебствена песен за силата на мечтата: не малка, а голяма, героична мечта за прогрес и подобрение, не мечта заради самата нея, а мечтата като неизбежно и важно вдъхновение към действие. Три месеца по-късно в обръщението си към американския Конгрес Рейгън разтълкува своята идея чрез цитат от Карл Сендберг**: "Нищо няма да се случи, докато не се роди мечта".
Къде изчезнаха от съвременния лексикон на българските политици понятия като "дълг","чест", "ентусиазъм", "преданост", "завет на дедите", "традиция", "мечта" и пр.? Затова пък фразеологичната плява е повсеместна. Не по-различна е ситуацията и с псевдопроблемите, които се предъвкват от занаятчиите в политическата гилдия. Често имащи общо с пулсиращите очаквания на българския суверен толкова, колкото и дискусията на тема "Слонът в България преди и след Девети септември".
Тук, пред мен на бюрото, е цялата преписка - протоколи от всички заседания на Народното събрание след 1990 г. по точка от дневния му ред "Възнаграждения на народните представители". Куп документи, предоставени на Асоциацията за борба против корупцията в България на основание на Закона за достъп до обществена информация. Стотици страници - е, проблемът е твърде важен.    
Финикийските знаци!

Защото, както е добре известно на българския избирател и, разбира се, и избирателка, всички те - "отците и майките на нацията", сиреч народните представители, набиват мазоли върху банките заради едната чиста и свята любов към Отечеството, следователно за възвишено удоволствие. Но, както е постановено още отколе на Уолстрийт: "Едно удоволствие никога не e истинско, ако от него не се печелят пари". И колкото повече, толкова по-истинска е насладата от патриотичното служене на полза роду. Това - от една страна. Както обаче е известно, в природата няма празно пространство. Финикийските знаци, за да пуснат котва в нечии джобове, са препълнили с липси други такива. Ето защо и българският суверен често прави умствена гимнастика на тема "заплатите там - горе".
Веднъж, после втори път, за всеки случай и потретих прегледа на протоколите от заседанията на Народното събрание, когато са били разисквани и базисният размер на депутатската заплата, а после и надбавките за участие в комисии, както и възнагражденията на лицата, наемащи изборни длъжности в самия парламент. Не! Не и не! Наистина вътре нямаше даже заекване на тема "сравнение с възнагражденията на парламентаристи в други държави", но сравнение не по абсолютен размер, а чрез индикатора "паритетна покупателна способност". Който, приложен спрямо заплатите на българските уж народни избраници, делегира да доработват с поднос за просия мнозинството от чуждестранните парламентаристи. За да се изравнят с българските си колеги по покупателен капацитет. При средна месечна заплата над 3000 лева (заедно с добавките за участие в комисии), и без да сумираме безотчетните 1608,55 лв. на месец, следва, че годишната заплата е около 40 000 лева. Тоест за 7-годишния й размер е възможно да се купи хубав апартамент в идеалния център на София. Каква е ситуацията например в Съединените щати? Там вицепрезидентът, със заплата 185 000 долара годишно, има шанс да пипне ключове за подобен апартамент в столицата Вашингтон, на стойност 1,5-2,0 млн. долара, след дежурене на служебната вахта доста повече - 8-11 години. Бон шанс за американските конгресмени (сенатори и членове на Камарата на представителите) би било да си разменят местата с българските си колеги и колежки по отношение на покупателната способност на полагаемите им се възнаграждения. Които са точно 174 000 долара годишно, а и от тях сами си плащат пенсионните осигуровки, че и задължителните застраховки "живот". Сиреч "пълни будали", както би споделил визави всеки член на българския парламент.
Но, както е писал още английският икономист и философ Джон Стюарт Мил: "Истината е калейдоскопична и се изменя от гледната точка, от която гледате в нея". Тъй че мнението на персоните, окупирали банките в сградата на пл. "Народно събрание" 1, с входен девиз "Съединението прави силата", си е противоположна по въпроса дали заплатите им по паритетна покупателна способност за редица стоки и услуги са по-високи или не от тези на членовете на американския Конгрес.
И като съм започнал, ще продължа

еретичните мисли с още по-грешни

Бихме могли да въведем индикатора "заплащане за управление на фиксирана сума, например един милион долара, от съответния бюджет". Така, както де факто е навсякъде по света в частния сектор. При мениджмънт на по-голяма фирма босовете й получават по-високи възнаграждения от колегите си в по-малките компании. Резонно! Тук му е мястото да споменем, например, че бюджетът на Пентагона - военното министерство на САЩ, е 525 милиарда долара, а съответните средства, с които оперира българският министър на отбраната, са под един милиард долара, по-точно 1 милиард 80 милиона и 465 хиляди лева. Не по-малко важен е и превъзхождащият многократно мащаб на геополитическата ангажираност на САЩ - респективно и отговорностите на висшите държавни служители под петдесетзвездния флаг. Ето, че логично се появява въпросът: Защо заемащите ръководни държавни постове в България, опериращи с финансови ресурси, при по-малък техен обем не с 5-10%, а в десетки, а често и стотици пъти, получават нерядко по-високи възнаграждения в паритетна покупателна способност, отколкото техните колеги в Съединените щати, например. Затова и твърде основателно е подозрението у мнозинството от българските избиратели, че именно реалният размер на заплатите на българските парламентаристи мотивира социално-дарвинистичния подбор при катеренето по стълбата към седмото небе на рая в българските условия.
И не финансовият преразход при изплащането на тези несъответстващи на практиката в "маяка на демокрацията" - САЩ, възнаграждения на държавни висши служители у нас е основната загуба за обществото. А социалният резултат от създаването на защитна сфера от материалните катаклизми, вътре в която благополучно съществуват персоните, заемащи постове по високите етажи и на трите власти. Условия, които

взривяват реалността

на принципа "Съединението прави силата". Понеже поставят под битов режим, изпълнен с огърлица от бонуси именно тези, които е необходимо във всеки момент да чувстват реалния социален пулс на суверена, тоест на своя работодател. За когото понастоящем възможността да определя заплатите на своите наемни служители в сферата на държавния мениджмънт остава стопроцентово nudum jus, или голо право, без шанс за реализация, както са казвали древните римляни.
Точно в тази насока е наложително да бъдат потърсени нестандартни решения. Които и да се опират на добрия чуждестранен опит - и то не единствено по отношение на размера на получаваните възнаграждения. Но също и относно целия спектър от разходи за издържане на държавния апарат: включително и броя на служебните автомобили, сравнен с други европейски институции по посока минимизиране; целесъобразността на отчетените самокомандировки на заемащите високи постове, строгия контрол на "безотчетните" средства, полагащи се на всеки парламентарист.
В противен случай отново ще е напълно валиден известният соцанекдот, според който Мара Малеева-Живкова, когато веднъж пътувала с "Първия", видяла на полето бригада текезесарки на гроздобер. И коментирала в почуда: "Ех, Тодоре, у нас само ти работиш и пак ни остават пари, а на селяните и жените печелят. Че те какво ли правят толкова много пари?!"
Е, в поднебесното владение на Мидас не са в употреба думи като "патриотизъм", "себеотдаване", "милосърдие" и пр. - все анахронизми, излезли извън даже лицемерния вариант на употребата им. Понеже са изядени от молците на комерсиализма и утилитаризма***.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
** Американски поет, историк, романист, носител на наградата "Пулицър" (1878-1967 г.).
*** Направление в етиката, считащо ползата за основа на нравствеността и критерий за човешките постъпки.

Оставете Куба да живее!

visibility 938

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ