Смет не само за сливи

Как трябва да се оползотворява боклукът в частта му на елементи, годни за рециклиране, и каква е ползата от това? Става въпрос предимно за хартия, стъкло и пластмаси.
Да започнем от последните. Ако спрямо тях се прилага методът на депониране, който сега у нас е основен, те се разграждат в продължение на стотици години. В този изключително продължителен процес от тях се отделят вредни вещества, които замърсяват земята и въздуха, а стигат и до подпочвените води, част от които се използват за питейни нужди и напояване. Пластмасовите отпадъци са голямо бедствие, предизвикано от постиженията на химията и прилагането им в производството. Спасението от тях става или чрез изгарянето им, или чрез рециклиране. За препоръчване е вторият начин, защото при изгарянето им също се отделят редица вредни елементи, които замърсяват околната среда. Сега у нас се депонират 70% от пластмасовите отпадъци, 18% се изгарят и само 12% се рециклират.
На второ място по обем като съставка на боклука са хартията и картоните, които също подлежат на рециклиране. Те се произвеждат предимно от дървесина. За добиването на 1 т книжна продукция се изсичат 30 петдесетгодишни дървета. При преработката им се изразходват 1600 куб.м вода и 1800 кВтч електроенергия. Поради което цената на първичната хартия възлиза на около 1500 лв. за тон. Чрез рециклиране същото количество се получава за 720 лв., но този процес може да бъде мултиплициран до 6 пъти и тогава цената на продукцията спада на 300 лв. Последното издание на книгата за Хари Потър е на хартия, четвърта преработка, и поради това тя се продава в САЩ за 11,30 долара. Ако е била отпечатана на първична, цената й е щяла да бъде 16,40 долара. Може би това е оказало влияние нейният 400-хиляден тираж да се изчерпи само за два и половина месеца.
Какво е положението при стъклените отпадъци? Според специалистите те могат да се рециклират най-малко 90 пъти. За производството на 1 т стъкло за необходими 4000 куб.м вода, 1600 кВтч електроенергия, 1700 кг силиций и още 450 кг инертни материали. Те се добиват в кариери, които нарушават екологичното равновесие в районите на тяхното разработване. На много места населението в тях се надига на протест. Създават се предпоставки за конфликти, защото хората искат запазването на ландшафта, а

концесионерите го превръщат в лунен пейзаж

С използваният сега основен метод на депониране на отпадъците се създават огнища на тотално замърсяване на големи територии, които са определени за сметища. В България всяка година се "произвеждат" около 3 млн. т боклук. Повечето от сметищата са с надхвърлен капацитет, а той ще продължава да се надвишава.
Бизнесът с боклука е високо печеливш за асовете в тази дейност. За да извозят сметта от кофите и контейнерите, фирмите, които са сключили договор с общините, реализират висока печалба. Тя се плаща от гражданите, които внасят такса смет. Така се стига до странното и дори унизително положение боклукчийска фирма да стане собственик на един от най-популярните български футболни клубове.
Има ли някакъв изход от това положение? Кардиналното решение е спешно да се построят няколко завода за рециклиране на отпадъците. Те трябва да бъдат с пределно голям капацитет, а не както част от сега съществуващите - със силно ограничен. Разделното събиране на отпадъците още дълги години ще бъде по-скоро пожелание, отколкото действителност. Защо за осъществяване на начинанието да не се привлече "клошарският елемент", който по този начин си изкарва прехраната. Тези хора всъщност са основният контингент, който осигурява разделното групиране на отпадъците и в такъв вид ги предава в пунктовете за вторични суровини. Той и сега, за да си осигури препитанието, рови в кофите и контейнерите за боклук, но доходът от тази "дейност" прогресивно спада. През 2011 г. в пунктовете за вторични суровини 1 кг хартия се изкупуваше за 10 ст., а през 2012 г. - за 8 ст. Цената на стъклените отпадъци от 5-6 ст. е свалена на 3-4 ст., а на пластмасовите - от 5 на 3 ст. Затова клошарите и някои от ромите, които се занимават със събирането и предаването на вторични суровини, се насочват към търсенето на възможности за кражба на медни проводници и друг цветен метал, за които все още се плаща подобаващо. При това съгласно закона, ако някой е предал вторични суровини за 5 лв., върху тях се удържа данък 10%.
И какво се получава? България се задръства от боклуци. Вместо възможно най-голяма част от тях да се рециклират, като по този начин се пестят природни ресурси и се запазва чистотата на околната среда, се изсичат гори, опустошава се природата в много райони, загива фауната и флората, замърсяват се водите, въздухът, почвите. А на клошарите, които се препитават главно чрез събиране и предаване на вторични суровини, се отнема възможността да си изкарват хляба чрез някакъв труд, който е и обществено полезен.
В Италия извозването и

преработката на боклука е приоритет на мафията

За осъществяването на тази дейност обаче тя е създала 1,6 млн. работни места, поради което се ползва с уважение от населението. А мафиотите там не купуват футболни клубове, въпреки че имат такава възможност, защото бизнесът с боклука се оказва, както и у нас, изключително печеливш.
В България общини правят сделки с боклукчийската мафия за сметка на данъкоплатците. Затова вместо да се създават заводи за рециклиране и компостиране на отпадъците, те се депонират, което е допълнителен разход без всякаква възвръщаемост. А ако се създадат необходимите предприятия за рециклиране на индустриалните и за компостиране на битовите отпадъци, те ще произвеждат суровини, торове и горива. Това ще доведе до откриването на най-малко 25 хил. работни места и така заетите в тях ще изкарват прехраната си. Незнайно защо тези очевидни истини не са в полезрението на управляващите.