02 Март 2021вторник10:41 ч.

Смъртта на динозаврите - ключ към всички тайни?

Нито една хипотеза не изяснява безспорно причината за масовото загиване на древните чудовища

/ брой: 9

visibility 3263

Иван Беловски


Наскоро изложба на динозаври, възпроизведени в естествен ръст, доведе млади и стари в София до захлас и отново насочи вниманието към въпроса: какво се е случило с тези допотопни влечуги?
Те са господствали на Земята в продължение на 150 милиона години и са били еволюционно стъпало в развитието на животинския свят. Измежду около хилядата вида динозаври имало няколко вида с големината на гълъби, но съществували и такива, които съперничели на китовете. Според изследователите се различават два основни вида: подобни на гущери и подобни на птици, а според приеманата храна - месоядни и растителноядни. От хищниците тиранозаврите достигали на дължина до 15 метра, челюстите им били покрити с едри ножовидни зъби, а масивното тяло се крепяло на мощни задни крака, докато предните крайници били слабо развити.
Истински великани били допотопните чудовища, наричани атлантозаври, кръстени на исполина Атлант (той според древногръцките легенди бил наказан от Зевс в продължение на цял век да крепи върху плещите си земното кълбо). Дължината им достигала повече от 40 метра(!), а височината им - колкото на три грамадни слона, поставени един върху друг.
С по-малки размери бил друг представител на тези изчезнали древни гущери, познат с името бронтозавър. Туловището му се крепяло на четири дебели крака, снабдени с остри нокти. Дължината на бронтозавъра не надвишавала 20 метра, като теглото му било равно на това на тридесет вола.
Игванодонът пък бил дълъг 10-12 метра, а теглото му било колкото на един слон. Игванодонът живеел на сушата, но също бил и плувец, когато му се налагало да влиза във водата, за да се защити от врагове.
Съвсем различен вид имал друг допотопен гущер, наречен стегозавър, чието име произхождало от две гръцки думи: стегос - покривка, и заврос - гущер. Тялото на този древен исполин било покрито с твърд щит, подобно на съвременния крокодил, а върху гърба му имало ред костни плочки, които се редували от главата до края на опашката, където се намирали четири чифта заострени костни шипове. Както плочките, така също и шиповете служели на стегозавъра като отлично оръжие.
Друг чудовищен древен гущер бил трицератопсът, който за разлика от останалите притежавал огромна глава. Намереният в земните пластове вкаменен череп на трицератопс има дължина над два метра. Върху главата стърчали три огромни костни рога, което говори, че това опасно животно имало свиреп характер.
Страшно влечуго бил мегалозавърът, който се отличавал с голяма подвижност, остри зъби и яки нокти върху пръстите на крайниците. Дължината на тялото на този гущер не надвишавала седем метра, но учените го причисляват към истинските хищници и според тях в древни времена се ползвал със славата на цар сред тогавашния животински свят.
Повечето динозаври живеели на сушата и само някои от тях - във водата, или пък притежавали способност да летят. Намерените на много места вкаменени и запазени скелети на ихтиозаври, доказват, че тези древни гущери били обитатели на водните басейни и заради това са именувани ихтиозаври, което означава рибогущери. Тялото на рибогущера било грамадно, с вретеновидна форма, отпред имал голяма глава, големи очи и издадена муцуна, подобна на днешните крокодили, изпълнена с множество остри като ками зъби. Задният край на тялото завършвал с раздвоена, както у рибите, опашка. Върху корема вместо крака имал два чифта плавници.
Изчезнало водно страшилище, но доста по-различно от ихтиозавъра, бил т.нар. плезиозавър, което означава змиегущер. Тялото му било също вретеновидно, но имал много по-малка глава, снабдена с остри зъби. Трупът отзад преминавал в яка обла опашка, която се извивала ту на една, ту на друга страна, като същинско кормило. С помощта на два чифта силни плавници това животно се спускало в дълбините като стрела, за да преследва плячката си.
Съществували и т.нар. хвъркати гущери. Едни от тях били без опашки, други пък имали тънки опашки и ципести крила, които свързвали предните със задните крака. Това били един вид дракони с грамадни глави, големи очи и множество остри зъби върху челюстите. Тези отвратителни същества били наречени от изследователите птеродактили, т.е. пръстокрили.
Геологът д-р Джон Острам смята, че динозавърът с размери на гълъб, наречен археоптерикс, е прародител на сегашните топлокръвни птици. Тялото му било покрито с пера, които били много сходни с перата на съвременните птици. Предназначението им било да пазят организма от студ и същевременно от прегряване, което според Острам говори, че археоптериксът бил топлокръвно създание.
Опонентите на д-р Острам са на друго мнение. Те твърдят, че когато се касае до температурата на тялото, трябва да се има предвид огромната маса на динозаврите. Тази маса е изпълнявала ролята на своеобразен кондензатор на топлина и е позволявала на древните гущери да поддържат продължително време висока и постоянна температура. Според изследователите възможно било топлокръвието да се е обособило като нова еволюционна черта едва когато влечугото се е преобразило в птица.
Палеонтологът Джеймс Джексън също не приема версията, че птиците произхождат непосредствено от древния археоптерикс. Преди години изследователят намерил в скали край Колорадо (чиято възраст се изчислява на 140 милиона години) бедрена кост на птица. Той твърди, че по онова време птиците и динозаврите били два различни животински вида и археоптериксът бил все още дребно, покрито с пера влечуго, докато птицата от Колорадо била отличен летец.
Най-голямата загадка остава ненадейното изчезване на динозаврите от лицето на Земята преди около 65 милиона години и то толкова неочаквано, след като били пълни властелини на почти всички райони на тогавашната суша. Според д-р Робърт Бекър, палеобиолог от университета "Джон Хопкинс", това е ключът за разгадаване на всички останали тайни около биологичните особености на този вид древни обитатели на нашата планета.
С тази загадка за изчезването на динозаврите се преплита и въпросът: защо катастрофата, за която се смята, че станала причина за гибелта им, не навредила на останалите твари? Учените търсят обяснение в експлозията на някаква супернова звезда, намирала се в близост до Слънчевата система, която предизвикала промяна в климата и повредила озоновата обвивка на земната атмосфера. В резултат на това нашата планета попаднала в сфера на силно ултравиолетово лъчение, което има свойството да убива живите организми селективно, т.е. по избор на даден вид. А по-едрите животни са по-чувствителни към ултравиолетовите лъчи. Топлокръвните животни не загинали, тъй като по онова време били само от дребните видове.
Трябва да бъде подчертано, че тази хипотеза за голям брой изследователи е малко правдоподобна. Учени от различни страни подкрепят по-солидната теория за тектоничните размествания на земните пластове. Движението на континентите и възникването на мощни планински масиви в древните геологически епохи, предизвикали резки промени на климата, което от своя страна довело до гибелта на динозаврите.
И все пак нито една от споменатите теории не изяснява безспорно масовото загиване на динозаврите преди милиони години. Може би само бъдещето ще разгадае тази тайна...
 

Пак затвориха „зелените коридори“

автор:Дума

visibility 84

COVID-19: Рязък скок на заразените – 2 588 нови случая

автор:Дума

visibility 195

Отново опашки за ваксини

автор:Дума

visibility 161

Сбъркана винетка ще може да се поправя

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 42

Прекратяват съдебния туризъм на фирми пред фалит

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 42

"Енерго-Про" очаква 1,7% поскъпване на тока

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 42

Гърция спря да тества шофьорите на камиони

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 42

СЗО: Пандемията няма да приключи до края на годината

автор:Дума

visibility 184

Все повече хора желаят ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 42

Масирана атака в Скопие срещу Любчо Георгиевски

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 42

Не на монолога от джипката!

автор:Павлета Давидова

visibility 347

/ брой: 42

Легендарната епопея на връх Шипка

visibility 331

/ брой: 42

Ентусиазмът в първите дни на Свободата

автор:Никола Чолаков

visibility 232

/ брой: 42

Величието на един обикновен руски човек

visibility 225

/ брой: 42

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ