Служебното правителство дестабилизира държавата

Докладът на министерството на финансите е опасен, безотговорен и неверен. Най-силното опровержение той получи от БНБ - стабилна институция, която разполага с цялата финансово- икономическа информация и с професионален екип.

По техни данни международните валутни резерви на БНБ са на най-високото си ниво за последните 30 г. Фискалният резерв е 16 млрд. лв. по данни на самото МФ. 

"Освен това, министър Велкова (тогава заместник-министър на А. Василев), подготви бюджета на редовното правителство за 2022 г. и три годишната прогнозна рамка за 2023, 2024, 2025 г. към него. И там няма и дума за риск за финансовата стабилност при заложените параметри за разходи през 2022 г. и за тяхното отражение в следващите три години", написа лидерът на БСП Корнелия Нинова във Фейсбук по повнод намеренията на служебното правителство да въведе нови ограничения на доходите и да увеличи данъците за бизнеса. 

"Съвсем логично следва въпросът: "Защо точно сега МФ се обръща на 180 градуса? Може би искат да прикрият собствената си некадърност за събиране на приходите и ширещата се корупция и контрабанда? Но дават ли си сметка каква лавина могат да отприщят с неверни твърдения и всяване на паника? Призоваваме всички отговорни институции категорично да опровергаят доклада на МФ и да пресечем всякакви опити за дестабилизация на страната", коментира още Нинова.

 Няма причина за промяна на съществуващия курс на лева към еврото, а подобни твърдения са некомпетентни и безотговорни. Това официално заявиха от Българската народна банка.

Очевидно стресната от бурната обществена реакция, вчера министър Росица Велкова смекчи прогнозите си за бъдещ апокалипсис. Пред БНТ тя заяви, че държавата не е пред фалит и няма опасност от промяна на фиксирания курс на лева към еврото. 

Велева коментира, че цитатите от доклада на ведомството били извадени от контекста. Тя увери, че няма нужда от намеса на МФВ, нито пък от теглене на нов дълг. Ден по-рано тя твърдеше, че има такава възможност. Сценариите за евентуален фалит бяха очертани в доклад на МФ до Министерския съвет, за който е нямало нагласа да става публичен. В сряда обаче изводите му обществено достояние и часове по-късно Велкова обяви, че бюджетният дефицит трябва рязко да се съкрати, защото в противен случай има опасност на международните капиталови пазари да не набере необходимия обем дълг, поради което ще се наложи да търси финансиране от Международния валутен фонд

Като "мини финансов Армагедон за България" определи прогнозите, че има риск за валутния борд и може да се наложи вземането на заем от МВФ и икономистът Кузман Илиев. По думите му "заем от МВФ е клеймо, което означава, че инвеститорите забравят за България и ще се финансираме много скъпо". Според него нереалистично е дефицитът да стане 3% до края на годината, а падането на плоския данък ще стане модерна тема съвсем скоро.

БСК: Мерките на кабинета са грешни

"Предвидените от служебното правителство мерки за изход от ситуацията са погрешни", твърди пред БТА доц. Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара.

За предложението за въвеждане на еднократна солидарна вноска за второто полугодие за тази година или т. нар. данък свръхпечалба за всички юридически лица, Ножаров посочи, че за свръхпечалба и наказване на активните фирми, които имат положителен финансов резултат, се говори само в плановата икономика. 

"Какво означава "солидарна вноска"? Солидарна с какво? С това, че правителството не изпълнява публичните инвестиции и не реализира публичните капиталови разходи, което създава пречки за бизнеса? Или пък, че населението в последните десет години е намаляло с един милион души, но правителството даже увеличава размера на държавната администрация. И всичко това вдига бюджетните разходи. За такава солидарност ли говорим?", попита икономистът.

Според него възстановяването на някои от ставките на ДДС и на акцизи ще доведе до риск за възстановяване на инфлацията. Увеличението на тол таксите ще засегне сериозно българските превозвачи. Ще се намали тяхната конкурентоспособност, тъй като те разполагат с по-нисък бюджет от колегите си от ЕС и съседни държави, които оперират или преминават през българска територия. "Крайната сметка отново ще бъде платена от пътниците и потребителите на тези услуги и ще доведе до увеличение на инфлацията", каза Ножаров.