Скъпи на мрежата, евтини на шапа

Добрата стара поговорка "Евтин на брашното, скъп на триците" пак е в действие. И пак за да маскира управленско безсилие. Кабинетът се отказа от идеята си за изграждане на защитна мрежа между България и Турция срещу шапа. За пореден път. Един от любопитните моменти е цената на градежа, която отказа управниците от проекта - 28 млн. лв. Логично: всеки може сам да сметне колко би струвал линейният метър на такава мрежа, плюс колчетата, плюс колкото си искате още глезотийки по този златен дувар, при положение, че става въпрос за 110-115 км. Като се добавят колчетата. Защото на около 30 км общо близо 145-те по границата все още ги има старите мрежи от времето на тоталитаризма и Студената война. Самият земеделски министър в началото на 2011 г. се закле, че все едно дали Брюксел ще ни възстанови парите от изграждането на мрежата, ние трябва да я направим, защото това ще излезе на държавата по-евтино, отколкото да обезщетява стопаните след шапа. Тъй де, само за Странджанския регион бяха платени над 1 млн. лв. Останалите - не броим. Точно това се случи, след като Дянков категорично отказа да вдига предпазната мрежа. Та после той сам уж се убеди, че трябва да я направи. 
И още нещо любопитно: през септември м.г. самият Мирослав Найденов обяви, че офертите са ясни и поиска от държавния бюджет 7-те милиона за огражденията. Изведнъж вчера става ясно, че ставало въпрос за четири пъти повече милиони. Крепостна стена ли смятат да правят тези хора? Всеки, който е бил в района на Странджа и е стигал до кльона, знае как изглежда защитата - просто една яка и добре закрепена мрежа. Та мрежата според офертите в момента на дребно излиза по 23 лв. с ДДС за 10 линейни метра с 1,50 м височина. Едно бетонно колче пък е между 2,50 и 4 лв. На това отгоре обаче щели да бъдат нужни пари и за отчуждаване на имоти и за... каквото ви дойде на ум. Какви имоти, какво отчуждаване и защо? Ала мрежата щяла да мине през защитени територии - откъдето... винаги преди е минавала. Всъщност дали финансовият проблем не служи за прикриване на друг, по-задкулисен проблем?
Шопът би се запитал: "Е, оти ручахме жабетата?", спомняйки си въпросните ограждения, които преди около 20 години по напълно неясни причини бяха премахнати. Сега, като не ги възстановят, шапът отново ще си каже думата, той не скача според тоягата на Дянков, та ще си влезе безпроблемно с турските животни и ще унищожи отново животните на стопаните в Странджанско. Където те и без това поминък вече почти нямат, защото "реформираната" ни държава ги лиши от него.
Иначе неадекватните решения (по-точно казано - приумици) на днешните управляващи едва ли изненадват някого. Защо не попитаха хората от странджанските села какво ги чака? Преди да искат 28 милиона за една елементарна мрежа, която би ги спасила.