Симулация

Министерството на образованието все по-често се изявява като онзи лудия, дето умора няма. Колчем на някой чиновник или висш управленски кадър му хрумне идея, ще намерят как да се пробута в училището. Новост след новост, иновация след иновация заливат българското образование, което вместо да върви към възход след всяка промяна, все повече линее и чезне. 

Напълно неоснователно и неаргументирано образователното ведомство се кани да промени за кой ли път формата на националното външно оценяване след VII клас. Изпитът се е превърнал в най-важното събитие за учениците, определя до голяма степен бъдещето им и на практика оценката от него е по-важна от тази на матурата в ХII клас. Именно затова към него е нужно да се подхожда далеч по-внимателно, без рискови крачки, без драматични трансформации, на които сме свидетели през последните години. Сега на дневен ред е тезата, че наблягайки на българския и математиката, учениците в прогимназията спирали да учат по природните и обществени науки. Каква изненада! В този контекст е странно, че тази година именно природните науки отпаднаха от външното оценяване на учениците в IV клас. Как да намерим тогава изобщо логика и последователност в действията на МОН? Първосигналните им реакции, които уж трябва да са в полза на децата, носят единствено стрес и напрежение. 

Вместо да се взират в тестове, изпити, външни оценявания, чиновниците би трябвало да наблегнат повече на учебния процес в училище. Защото всяко препитване и олелията около него стават безсмислени, ако то не е предшествано от адекватно обучение в час. Класната стая и случващото се в нея, програмите, учебниците и квалификацията на учителя трябва да са приоритетите на МОН, а не постоянната промяна в изпитите. Тя е само симулация на работа, а не начин за повишаване на знанията.