Сигнализират МОТ и ЕК за узаконена ангария у нас
Предвижда се "социално" заплащане 3-4 пъти по-ниско от минималното за страната, алармират организации
/ брой: 98
Четири организации са изпратили отворени писма до Международната организация на труда (МОТ) и ЕК относно промени в трудовото и социалното законодателство, които възобновяват у нас отдавна забранени и забравени в цивилизованите държави робовладелски практики. С аргумент, че селското стопанство в България е подложено на риск да не бъде събрана реколтата, на 14 май с извънредни законови промени Народното събрание вмени задължение на хората, които получават месечни социални помощи, да полагат труд в частни стопанства, пишат сдруженията "Солидарна България", "Колектив за обществени интервенции", фондация "Документални" и Колектив"Диверсия". За целта сектор "Растениевъдство" е включен в дефиницията за обществено-полезен труд. Организациите припомнят, че досега подпомаганите в трудоспособна възраст имаха задължение на работят в обществена полза по 14 дни в месеца по 4 часа на ден или 56 часа месечно. Срещу този труд те получават между 49,50 лв. и 75 лв. социални помощи. Приравнено към часови ставки, сумата е между 0,88 лв. и 1,34 лв. За сравнение минималната часова заплата в България за 2020 г. е 3,66 лв. Според авторите на писмото тази социална помощ в България представлява експлоатация на труд срещу заплащане, 3-4 пъти по-ниско от минималното за страната. Те припомнят, че още през 1930 г. МОТ е въвела правила за принудителния или задължителния труд. България е ратифицирала Конвенцията и е поела ангажимент да премахне във възможно най-кратък срок използването му във всички форми.
Четирите организации призовават МОТ да провери фактите и да се произнесе по допустимостта социално слаби хора да бъдат експлоатирани тежко за жълти стотинки. Очевидно е, че българските законотворци вече са загубили всякакъв усет за нормалност и цивилизованост, категорични са организациите. Те настояват ЕК да се запознае как властта у нас спазва препоръките й за разширяване на обхвата на социалното подпомагане и увеличаване на размера му. Поради тежките критерии за достъп до социална помощ, всяка година броят на получателите на месечна помощ намалява с 10-20%, алармират авторите на писмото.
Припомняме, че в промените заради извънредното положение е записано, че безработните, сами решили да работят в селското стопанство, няма да губят правото си на социални помощи. Лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ и не са включени в програмите за заетост, ако решат, могат да сключат трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа до 14 дни месечно, но не повече от 120 дни годишно.