Щрих към портрета на Дамян Обрешков

Георги Драмбозов 

Как бих искал по нещо на теб да приличам - 

и суров си, и нежен, и мъдър, и строг... 

Нали всичките свои дечица еднакво обича 

и еднакво ги съди добричкият Бог.

Ти орисан си още от там, от Балкана, 

да му служиш до гроба на този народ, 

ти засяваше семе за обич с две ласкави длани -

подир тебе пръстта да роди златен плод.

Ти навярно на Господ си чедо любимо - 

той събра в теб детето с младежа, с мъжа, 

в изобилие те надари - дух и разум да имаш,

Журналисте, написано с главничко Ж.

И съм горд, че с перото веднъж ме докосна,

(по-добре от надути хвалби и слова),

че остана докрая сред нас, че остана на поста -

не сменил нито вяра, ни нрав при това. 

Не с палитра и с четка, а с искрено слово 

ще добавя към твоя портрет своя щрих - 

тя, творбата - портрет, тя отдавна е всъщност готова 

с три слова: Благодарност и Обич, и Стих.