Стихотворението
Щрих към портрета на Дамян Обрешков
/ брой: 167
Георги Драмбозов
Как бих искал по нещо на теб да приличам -
и суров си, и нежен, и мъдър, и строг...
Нали всичките свои дечица еднакво обича
и еднакво ги съди добричкият Бог.
Ти орисан си още от там, от Балкана,
да му служиш до гроба на този народ,
ти засяваше семе за обич с две ласкави длани -
подир тебе пръстта да роди златен плод.
Ти навярно на Господ си чедо любимо -
той събра в теб детето с младежа, с мъжа,
в изобилие те надари - дух и разум да имаш,
Журналисте, написано с главничко Ж.
И съм горд, че с перото веднъж ме докосна,
(по-добре от надути хвалби и слова),
че остана докрая сред нас, че остана на поста -
не сменил нито вяра, ни нрав при това.
Не с палитра и с четка, а с искрено слово
ще добавя към твоя портрет своя щрих -
тя, творбата - портрет, тя отдавна е всъщност готова
с три слова: Благодарност и Обич, и Стих.