Ще стъпи ли НАТО в Кавказ?

Американското списание Foreign Policy писа неотдавна, че грузинският президент Саакашвили е внесъл проект за поправка в конституцията с неприкритата цел да разшири пълномощията на премиера и да заеме този пост, след като изтече сегашният му мандат през 2013 г. Миналата седмица парламентът в Тбилиси утвърди новата конституция. По този повод лидерът на опозицията Ираклий Аласания каза, че Саакашвили неведнъж е ползвал популистка риторика, за да прикрие средствата, с които подсилва собствената си еднолична власт.
Според Магдалена Гроно от Foreign Policy САЩ и ЕС са изправени пред дилема - да поддържат прозападния президент, наричащ себе си реформатор, или да го притиснат за твърдия му стил на управление. "След войната с Русия геостратегическите им съображения ги подтикват да изберат първия вариант", заключава тя. Събитията в последно време потвърждават правотата й. Бившият кандидат за президент на САЩ Джон Маккейн публикува във "Вашингтон пост" статия, озаглавена: "Да въоръжим Грузия, руската окупация продължава". А в специална декларация на Държавния департамент се казва, че "САЩ признават целите на държавната стратегия на Грузия, включващи връщане на окупираните територии и готовност за различни действия за осъществяването на тази цел".
Очевидно е, че без якото рамо на САЩ Саакашвили не би могъл да продължава да се държи така арогантно и предизвикателно към големия северен съсед въпреки тоталния провал на политиката му. Очевидно е също, че проектът на Буш за изграждане в Грузия на "открито и демократично общество, в което корупцията е изкоренена, а страната - готова за НАТО", е останал далеч в идейната си фаза. Явно доста прибързано Грузия е поставена на приоритетно място в американската външна политика като "пример за успешното строителство на свободно гражданско общество в постсъветското пространство". Всъщност "прибързано" не е най-точната оценка за случващото се. Защото от доста години, независимо от голямата отдалеченост на Грузия от демокрацията, нейният лидер е окуражаван да следва своята историческа цел - присъединяване към НАТО.
За грузинската псевдодемокрация говорят много факти. Миналата седмица например международната организация Amnesty International осъди практиката на насилствено изселване в Грузия, писа френският вестник Le Nouvel Observateur. По данни на местни източници около 5000 души са били насилствено принудени да напуснат домовете си в Тбилиси. Както съобщава интернет-изданието на вестника, след протестите от чужбина тази практика е прекратена, но много от изселените и досега нямат нормални жилища.
Тази картина далеч не се вързва с продължаващата сага около евентуалното бъдещо членство на страната в НАТО. "Очаквам на срещата в Лисабон на 19 и 20 ноември Алиансът да потвърди позицията си, обявена в Букурещ през 2008 г., съгласно която Грузия ще стане пълноправен член на НАТО, след като вече е отговорила на съответните критерии"- каза миналата седмица преди срещата на външните и военните министри от НАТО генералният секретар  Андерс Фог Расмусен, който откри офис на НАТО в Тбилиси. Изявлението му бе предшествано от трагична новина - в Афганистан загинаха четирима грузински войници - Грузия участва във войната срещу талибаните със солиден контингент от 950 войници. Саакашвили вероятно се надява, че по този начин ще може да компенсира отдалечеността на страната от "съответните критерии" за членство в НАТО. Но това очевидно е недостатъчно. Великите държави не са склонни да се самоубиват заради съюзниците си, писа в книгата си "Дипломацията" нобелистът Хенри Кисинджър. Тази доказана от историята максима очевидно не е известна и на българския премиер, който оповести своята гореща подкрепа за бъдещото членство на Грузия в НАТО. Той, изглежда, не е чувал народната мъдрост: "Когато атовете се ритат, магаретата теглят". В новата стратегическа концепция на НАТО, която ще бъде приета идния месец в Лисабон, Русия фигурира като близък партньор. Така че все още не е съвсем ясно какво място ще бъде отредено на Грузия в геостратегическия спор. Бойко Борисов сътвори поредния си "лапсус" и с квалификацията "точно попадение" за избора на Филип Димитров за посланик на ЕС в Тбилиси. Вероятно той, както и баронеса Аштън, не знаят за големия дипломатически гаф на Филип Димитров като премиер. През 1992 г. той се изкачи на окупираните от Израел Голански възвишения, с което вбеси арабските лидери. В резултат стокообменът с традиционните български партньори в Близкия изток стигна до историческия си минимум. Какво ще сътвори в Грузия, тепърва ще видим...