Светът е малък
Шегички за перото
/ брой: 29
Преди дни направо се облещих от една вест. Иначе известна телевизия ме информира за изхлузила се змия от клетката в някакъв търговски център у нас. Хората се уплашили, но от екрана ни успокоиха, че змията е добре. Отдъхнах си. Ето това е истинска новина, дело на остро журналистическо перо, мисля си демократично. Оживя животинчето сред тези скотове, които дори не проявяват милост към милите влечуги - внушават ни деликатно.
Взех си поука от новината, разтърсваща крехката ми душевност, и попритегнах повода на домашния любимец. Не за друго, а да не го връхлети и разфасова някой озверял от глад пенсионер и да произведе национален медиен взрив. Който ще засенчи всички терзания по утъпкания новинарски маршрут - Москва, Брюксел, Вашингтон. Пък дори и знаковото (може би и емблематичното!?) посещение на Цв. Цв. в Щатите.
Та, съобщи ни заместник-председателят на ГЕРБ след визитата, че Русия ще се намеси в предстоящите избори в България. Направо ми се подкосиха краката. Ама как, изхлипах, в нашия демократичен вот ли ще се меси? Поуспокоих се обаче, и открих добрата новина. Ами то и в президентските избори в САЩ руснаците са се намесили, твърдят някои, и създавали главоболия на Тръмп. Сега и у нас Москва щяла да прилага хибридна хватка. Значими сме, значи. Равняват ни с новия голям брат. Похвално! А ако БСП-то съвсем, ама съвсем случайно спечели изборите, направо да се прицелят в руснаците за намесата им, и - анулираме вота. Егати финта - хем печелим, хем сме в световните вести.
И за някаква си там НАША връзка с онзи случай на доблестния руски патриот Скрипал. Или пък за НАШИ петролни работи с Венецуела на онзи самозванец Мадуро, който се пърчи на евроатлантическия любимец Гуайдо. Абе, що не вземат да възобновят процеса и за НАШАТА връзка с покушението срещу онзи папа. Направо остриме перата, в топ новините сме и си защитаваме... националния интерес.
Журналистиката у нас си е свободна, каза го дори Бойко. Но сега с подготвяния закон за защита на личните данни, малко ще им набият обръчите на определени перодраскачи, които разкриват уж някаква корупция, вадят записи на кристално чисти политици, словоблудстват срещу безпрецедентно успешната власт. Я им нахлузи закона, пък да ги видим. И нека си дрънкат, че по времето на Сталин имало и валидни за днес препоръки за оцеляване. Та те били: 1. Не мисли. 2. Ако си помислил, не говори. 3. Ако си казал, не записвай. 4. Ако си написал, не печатай. 5. Ако си напечатал, не подписвай. 6. Ако си подписал, откажи се.
Абе, изобщо не ми се мисли. Шегички някакви!