18 Юли 2025петък17:32 ч.

Шампионка по таекуондо харесва живота в КНДР

Бих пратила сина ни да учи в Пхенян, но засега това е невъзможно, признава Ирена Цветкова

/ брой: 81

visibility 2695

Боряна Ангелова-Игова



Световната шампионка по таекуондо Ирена Цветкова и нейният треньор и съпруг Илия Цветков имат различен поглед за живота в Северна Корея.
Ирена Цветкова е световен шампион по таекуондо тип ITF от Световното първенство по таекуондо в Пхенян, КНДР. Тя и мъжът й, треньорът по тайкуондо Илия Цветков имат различен поглед за случващото се там. Те твърдят, че при двете си посещения в столицата Пхенян не са видели просяци, гладуващи, мизерия и безредие. Нещо, което не могат да кажат за родината си - България, а и за много други западноевропейски държави, в които са били. 
"За краткия период в който бяхме, 10 дни, не сме видели гладуващи и изнемогващи хора. Вярно е обаче, че бяхме само в Пхенян, състезанията ни бяха в центъра, но и в спортните зали, и не само в тях, изглеждаше, сякаш хората живеят много добре. Всичко е поддържано, по шосетата няма дупки. Хотелът ни беше далече от спортния комплекс, всеки ден пътувахме около 10-15 мин., имахме възможност да огледаме, макар и през автобуса, но впечатленията са ни подчертано положителни. Там няма задръствания по светофарите като при нас, на всяко кръстовище има регулировчик, най-често жена, изпълняваща с изключителна прецизност задълженията си, нещо, което за съжаление не може да кажем за у нас. В градинките в центъра често виждахме хора, които си правят пикници, това е техният начин да си прекарват свободното време, не по кафенетата", спомня си Илия.

Ликът на Ким Ир Сен остава запазена марка за Северна Корея


В Пхенян никой не ги е спирал да ходят където поискат, позволено им е било да снимат каквото пожелаят, да ползват преносимия си компютър и да показват на сина им всички забележителности. Противно на информацията, която имаме за Северна Корея, Ирена и Илия Цветкови намират столицата за високотехнологична, поне на фона на България. В Пхенян има небостъргачи, уличното осветление е на соларни батерии, няма дупки по улиците и тротоарите, трафикът  се регулира прецизно от регулировчици и синхронизирани светофари.
Според тях севернокорейците просто имат друга култура, не случайно това е родината на таекуондото, за тях е важно духовното и интелектуалното израстване, а не да имат луксозни дрехи и безброй пластмасови джаджи. В свободното си време те предпочитат да седнат на пикник около река Дедонг, вместо в кафенета, нямат молове, но имат много малки специализирани магазини, в които може да пазарува всеки в местната валута, в евро или долари. Изключително много се държи на спорта и изкуствата. 

Модерни небостъргачи са честа гледка в панорамата на Пхенян


На шампионата Ирена Цветкова побеждава в категория до 69 кг състезателка на домакините, но не е усетила и капчица злоба, или ненавист от публиката и местните журналисти. Напротив, всички са я поздравявали и високо ценели успехите й. Единственото режисирано нещо, което са видели в Пхенян, е как корейската публика репетира да пляска в синхрон, но това отново се дължи на желанието им да правят всичко заедно и всичко да е под ред. Ирена Цветкова и Илия Цветков имат за учител най-добрия таекуондист в света - севернокорееца гранд мастер Кин Ин Чо. От него знаят много за родината му и са на мнение, че много се спекулира с тази тема. Те са убедени, че в Северна Корея се живее по-добре, отколкото в България и в много други страни от Европа.
"Беше много забавно, още на летището някой зад гърба ми попита дали ние сме българската група. Обърнах се и видях кореец, помислих, че някой от нашата група се шегува с мен, защото въпросът беше зададен на перфектен български, без следа от какъвто и да било акцент. Едва след като попита втори път, разбрах, че той пита. Нашият селекционер и треньор е севернокореец, мислехме, че той ще изпълнява ролята на преводач, но за всяка делегация имаше назначени преводачи. Нашият беше много добър. Разбрахме, че за една година е научил български език, и то на това ниво на владеене, той беше още студент. В техните университети се изучава български език и още над 80 езика. И другият ни преводач тъкмо беше завършил първи курс българска филология. Двамата бяха състуденти и преди година не знаели и една дума на български, но с тях се разбирахме идеално, даже на края на престоя ни бяха научили от нас и диалекта ни, както и някои жаргонни думи. Единствената дума, която не знаеха на български и не можеха да разберат смисъла й, беше думата "кражба", такава дума и практика в Северна Корея нямало, обясниха ни преводачите", разказват съпрузите.
Според тях в Северна Корея наистина има прекомерен ред, много полиция и камери за наблюдение, но те не виждат нищо лошо в това, напротив, смятат, че всяка една държава трябва да гарантира сигурността на гражданите си, за да не се изроди в слободия.
"Разбрахме, че в Северна Корея няма частна собственост, всички живеят във ведомствени жилища, токът, водата, здравеопазването и образованието са напълно безплатни. 99% от севернокорейците са с висше образование", обяснява Илия Цветков.
"Корейците бяха много истински и искрени в отношенията си с нас. Така ни се радваха, искаха по всякакъв начин да ни предразположат да се чувстваме добре, да сме спокойни. Там бяхме със сина ни, те буквално го носеха на ръце, непрекъснато искаха да се снимат с него, вадеха кърпички и му бършеха ръцете. Била съм на много състезания по света, никога не съм се чувствала толкова спокойна и уверена, както тогава, а се състезавам от 10-годишна. По въпроса за бедността, възможно е да има бедни хора, но нима ние не сме бедни, нима при нас няма пенсионери, които гладуват? Ние лично не сме видели просяци по улиците, нито скитници. Хората са облечени еднотипно. Не богато, не разнообразно, но са чисти и спретнати. Жените се обличат с костюми, мъжете с панталони, ризи и вратовръзки. Нямат дънки, рокли, анцузи и пр. дрехи, които сме свикнали да виждаме у нас, един-единствен път видяхме група спортисти в спортни екипи, но това е част от културата им, за тях материалното не е важно. За тях ценност са децата, междуличностните отношения. Някои от съотборниците ни протестираха, че нямало дискотеки и нощни барове, но тук опира до това какво се търси. За нас там беше прекрасно. Интересно за нас беше, че там всеки се занимава с нещо, няма отпаднали от системата. От най-ранна детска възраст децата се организират според способностите и талантите им. След учебно време децата се събират на групи, пеят си песнички, смеят се, говорят си. Времето им е организирано в различни кръжоци и занимални. Изключително много се инвестира в това децата да са задоволени материално, независимо в каква сфера - изкуства или спорт. Особено за спорта ми направи впечатление, че едва ли ще можем да ги стигнем някога", допълва Ирена.
 "При първото ни посещение през 2006 година хората бяха по-затворени, по-малко общуваха с нас. Тогава не ни позволяваха да снимаме, още на летището ни взеха фотоапаратите, ако случайно видят някой да снима, веднага му взимат апарата и пр. Но при второто ни посещение, години по-късно, положението беше коренно различно. Можехме да снимаме навсякъде, да ходим където си искаме, макар че ние бяхме ангажирани със състезанието и не ни беше много-много до разходки, а и навсякъде пише само на корейски. Все пак ни събраха телефоните, макар че там няма мобилен оператор с роуминг. Много интересен е нощен Пхенян. Всички очакват да е мрачен и тъмен, но не е - шарен и осветен. Има небостъргачи, в далечината даже видяхме и казино. Една вечер посетихме ресторант на върха на един небостъргач, който се въртеше, и можехме да наблюдаваме отвсякъде нощен Пхенян. Вероятно не всеки кореец може да отиде в този ресторант или в казиното, но мисля, че и в България е така. Имаме свободата, но нямаме парите. А аз като майка съм притеснена да пусна детето си дори на едно зелено училище. Страх ме е, че автобусът ще е неизправен, че шофьорът ще бъде пиян или ще го пребият тринайсетгодишни наркомани. Там този проблем го няма. Като майка спокойно бих пратила сина си обаче да продължи обучението си в Корея", казва още Ирена.
"Определено към Ким Ир Сен съществува култ, той беше навсякъде, по плакати, лозунги, ликът му се разпознаваше. На откриването на Световното първенство по таекуондо в Двореца на децата спортният им министър на няколко пъти подчерта, че той е изграден само благодарение на Ким Ир Сен и първата копка е направена лично от него. Имаше голямо платно, на което пишеше, че Ким Ир Сен приветства всички посетители на Двореца и че най-важното нещо на земята са децата - "децата са злато" - цитирам по памет. Отдолу стоеше подписът на Ким Ир Сен", завършва разказа си Ирена Цветкова.
 

С 14% повече са банкрутите на фирми у нас

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 131

Чуждите инвестиции нарастват с 47 на сто

автор:Дума

visibility 259

/ брой: 131

Сред първите в ЕС сме по поскъпване на имотите

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 131

Испания има полза от мигрантите

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 131

Украйна ще мобилизира и мъже над 60 години

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 131

Четири държави отказаха да купуват оръжие от САЩ

автор:Дума

visibility 256

/ брой: 131

Накратко

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 131

Касапинът на протест

автор:Александър Симов

visibility 260

/ брой: 131

Трагедията мигранти

автор:Таня Глухчева

visibility 220

/ брой: 131

Силата на корените ни вдъхновява

автор:Ина Михайлова

visibility 310

/ брой: 131

За какво ЕС ще изхарчи 2 трилиона евро... Евентуално

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ