Себе(не)уважение

Президентът на България даде традиционния си прием за Трети март - деня, който от 121 г., от 1890 г. насам, е национален празник на България. Този ден не е на държавата, той е на нацията и би трябвало да няма нищо общо с моментните политически конюнктури, с моментните интереси по върховете на властта, нито с отношенията между този и онзи от държавните мъже. Като нормална нация би трябвало да се гордеем, че сме потомци на славни деди и на едно Възраждане, възвисило народа ни до Свободата.
На този ден руските графове Николай Игнатиев и Александър Нелидов с турските Савфет Мехмед паша и Садулах бей слагат с подпис официален край на Руско-турската война. И бележат раждането на новата българска държава след пет века робство. Санстефанска България до днес се приема като  българския идеал. Защото е знак на единението на нацията и на собствената й гордост. Този ден решава съдбата на всеки българин до днес, но очевидно не се покрива с тежненията на днешните му управници. Тях ги нямаше в резиденция "Бояна".
Там се бяха строили 20 посланика - от Юрий Исаков до Джеймс Уорлик, понеже съзнанието за държавност кара дипломата да уважи държавния глава на България в деня на националния й празник. Президентът е институция, той не е просто лицето Георги Първанов. Един политик може да не харесва личността Първанов, но е длъжен да уважава държавността. Липсата на съзнание за държавност позволи на българското правителство, на шефката на българския парламент, на българските депутати да пренебрегнат институцията Президент. И да не уважат тържеството за националния празник. Медиите забелязаха на приема само 4-5 леви депутати и един действащ министър - Младенов. Нямаше ни един лидер на парламентарна сила, ни един лидер на партия, ни един вицепремиер поне. Иначе всички се бият в гърдите, че са българи. Не си българин, ако не уважаваш държавността си, сиреч - ако не се себеуважаваш. Разчу се, че след тържествената заря премиерът Борисов веднага заминал за Испания да присъства на ловно изложение! А г-н Уорлик пак крайно безтактно навръх Трети март ни обясни дълбочината на дружбата ни със САЩ, понеже се навършвали 20 г. от създаването на Корпуса на мира... Що да не го прави, щом политиците ни ги е страх да не изтърват случайно думата Русия дори в деня, в който Руско-турската война довежда до Сан Стефано и до нашето Освобождение? Когато един човек или един народ не уважава себе си, как иска другите да го уважават?     
"На Първанов песента му свършва, кяр от него вече нямат, затова ги няма", коментираха присъстващи. Показателно: за разлика от политиците, на тържествената вечер на нацията  дойде интелигенцията: учени, музиканти, артисти, художници. Бяха представители на православния клир и мюфтиите. Как да не помисли човек над думите на президента - "в темелите на българската държавност е вплетена духовността, тя ражда държавата".
Имаме нужда духовността отново да вплете себе си в основите на нова българска държавност. Която не е заложник на дребни и себични политически интриги и сметки.