Сърцето ми принадлежи на планината

Разказано от Никола Иванов

Мечката е символ


Ловецът трябва да е човек с чиста съвест и примитивен инстинкт. Иначе не може да се докоснеш до сърцето на природата. Няма да имаш сили да достигнеш навътре. 
През месеците октомври и ноември, на повечето излети почти всеки от дружинката има среща с мечка. Излиза обикновено на активните ловци, които се движат и ловуват със сърце, а не на тези, които остават на място.
Сърцето ми цял живот е обърнато към планината. Бил съм какво ли не. Целият ми живот е преминал в природата, в гората. В годините, в които имаме плодове в изобилие - ябълки  и жълъди, имаме обилно присъствие на мечки. Видях мечка миналия сезон в салкъмите до Джанката, както сме свикнали да й казваме Дзънката. На това място много хора виждат мечки. Беше огромен мечок - женски, както го прецених, на петнадесетина метра. Имаше голяма глава и много ярко изразена гърбица на холката - присъщи за старо животно. Беше около 140 кг. Това, което ми помогна да се държа спокоен, бе, че бях кацнал над пътеките на десет-дванадесет метра, на около 40-45 градуса над животното. Почти бе стигнало до мен и изведнъж счупи рязко посоката. През всичкото време плъзгах мушката по врата на животното. Не исках да я убивам, но моят живот ми е по-мил от нейния.
Мечката е изключително благородно животно с изключително силно развита интуиция. Ако не те чуе и не те види, тя усеща присъствието ти. Това може да го разбере само човек, който е бил близо до планината. Много от колегите ми се плашат от тези животни, но нямат право, според мен. Мечката в определени моменти, когато попадне в гонката, отвсякъде усеща пазачи и кучета. В такива моменти интуицията й изневерява. Чувства се подплашена и не на мястото си. Но ако постовете са по-нарядко и ако гоначите не я притискат, животното буквално се провира между нас. Усеща - къде с интуиция, слух и мирис, и избира свободното място, за да се измъкне. Можете да пишете спокойно, че всички инциденти, случили се с този тип животни, са предизвикани от двукраките. Дали от страха на хората или от невежество, или пък от изстрели, човекът е започнал пръв да дърпа дявола за опашката. Твърдя, че мечката е изключително благородно животно. Тя е символ.
Срещал съм мечки в откритата планина, в спокойно състояние, където човек почти не е заплашен. Освен, ако не попадне на скален хребет. Тоест, на място, където тя не може да те чуе, види и да те помирише. Или на скални пътеки високо в планината при дивите кози - там шансовете са много малки. Докато тук, поведението на животното в гонка е съвсем различно отколкото в свободно състояние. 
Сърцето ми винаги е принадлежало на планината. Сливал съм се с нея. С хората се сливам по-трудно. А човек, който не може да се слее с природата, никога не може да стане добър ловец. Има момчета, които идват от градовете да воюват с природата. Само че, ако природата не те допуска до себе си, каквото и оръжие да носиш и калибър, нямаш ли я вътрешната енергия, никакво оръжие не може да компенсира липсата на смелост. Другото е илюзия.
Има хора, които избиват комплексите си с все по-мощно оръжие и по-мощни коли. Идват с явното намерение да изливат отрова през лова. Защото, докато трупат пари, трупат и отрова. Това са новичките момченца, които се появиха през последните години. Докато моят живот, целият е в природата. И се гордея с това. Обичам да потъвам в нея. Да сложа глава до еделвайса, да я прегърна и тя да ме прегърне. Нещо, което тези момчета не усещат. 
Не убива пушката и патронът дори. Убива човекът. Душата на човека може да даде живот, но може и да отнеме. Ако можеш да контролираш вътрешната си сила, може да правиш неща, които остават непонятни за хората, но пък са близо до планината. Не се ли слееш с нея винаги си на позиции да воюваш с нея. А хвърляш ли енергия срещу природната сила, винаги ще си назад. Дори да се смяташ за нещо голямо в случай, че си убил много животни,  ловец никога няма да станеш. Ловецът не е убиец. Много хора убиват, но малко хора ловуват със сърце и с душа.
Какво е ловецът? Да запазиш чисто сърце. Това е да си ловец. Въпреки че посягаш, да вземаш от природата по толкова, колкото тя ти дава. Прекрачиш ли този праг, ръцете почват да треперят, сърцето да хлопа... Отговорът е труден. Всички истински неща са трудни за обяснение с думи. Разпитват ме колеги какъв наклон давам на пушката, какъв ъгъл, как стрелям ... Това са неща, които се чувстват със сърце и душа. Мога да кажа какво не е ловецът. Ловец не е това, което идва напоследък с мощни джипове, самочувствие и големи боеприпаси. Такива оставят петно на фона на Балкана и на историята.