Самоубийството на една нация

Проф. Орлин ЗАГОРОВ

"Жалко е, когато човек загуби своята истинска собственост - човешкото си достойнство"
Епиктет (50-138 г.)

Във всяка нормална държава членовете на обществото приемат за свой свещен дълг защитата на националното достойнство. А за политиците това изискване е от първостепенно значение, без което участието в управлението на страната на лица, лишени от това съзнание, е опасно за сигурността и суверенитета на нацията. Ето защо политическата култура на един народ се определя не само от способността му за адекватен цивилизационен избор, в условията на която иска да се развива, но и от умението да възпитава политици, заслужаващи неговото доверие. Мъдростта на този исторически урок е очевидна за всеки, който има очи да вижда. Не беше трудно и за нас преди 25 години да видим, че горчиви ще бъдат плодовете на наивността, с която вкупом се въвлякохме в сценарий, чийто политически завършък ще бъде "запустение на мерзостта".
Днес преживяваме горчивината на липсата и на двете измерения на националното достойнство. Първо, допуснахме да бъдем лишени от възможността сами да направим адекватен цивилизационен избор. И второ, през последните десетилетия се оказахме неспособни да възпитаваме достойни политици с устойчиви патриотични нагласи, за да не оскверняват националното ни достойнство, натрапвайки ни цивилизационен модел, несъвместим с културната ни идентичност.
В резултат от това, след 25 години разруха и престъпно разграбване на страната, българското национално съзнание е в дълбока криза. Традиционните ни защитни механизми са отслабнали. Нацията е въвлечена в разрушителна спирала, която не предвещава шансове за спасителен край. Наличието на процес на дълбоко духовно обезличаване се потвърждава на всяка крачка - от пазарния алгоритъм на алчността до тоталната комерсиализация на целия спектър на културния процес, от повсеместната корупция на политическия разум до масовата маргинализация на електората, от нравственото разложение до естетическия примитивизъм, от бруталната натрапчивост и цинизъм на порнографията и насилието, доминиращи в областта на духа, които безпрепятствено моделират начин на мислене и модел на поведение, коренно противоположни на цивилизационната идентичност на българската нация.
Накърнява се колективната ни памет чрез безотговорно изопачаване на фактите от далечното и близкото минало и в резултат разумът губи способността си да открие надеждна перспектива. Тази линия на поведение стига и до парламента, и до институциите на публичната власт, която с демонстративно пренебрежение към волята на народа предоставя територията ни на чужди военни и разузнавателни щабове за война и провокации срещу съседни страни.
Огромната част от населението е изумена от

политическите пируети на управляващите

които до вчера ни внушаваха, че България няма нужда от голяма армия, защото нямаме врагове, а днес с финансова помощ от САЩ въоръжават армията с предоставени от северноатлантическия Алианс модерни оръжия. Никой не обяснява на изумения народ защо се налага тази рязка промяна на военната ни доктрина и срещу кого са насочени тези оръжия! Вместо това се говори за участие в разширяващия се цивилизационен конфликт в Украйна с открито провъзгласената крайна цел да се ликвидира Русия. И децата знаят, че това е непосилна задача. В осъществяването на тази химера не една луда глава от враговете на Русия завършва вместо с победа с унизително поражение. При това и в САЩ, и в Европа, и у нас тези, които раздухват нова военна психоза и заплашват Европа с ядрен апокалипсис, са потомци на виновните за милионите жертви от последната световна война, за да хвърлят собствените си народи и съюзниците си в нова Трета световна война.
Истинските автори на безумните авантюри мълчат с високомерно пренебрежение към световното обществено мнение, а техните нови слуги, в т.ч. и политици от България, се оправдават със съюзнически ангажименти.
Именно поради това, въпреки волята си, съм принуден да припомня, че в нашата близка история има аналогични геополитически ситуации, когато достойни български държавници намериха в себе си нужната смелост и себеуважение, за да защитят националното ни достойнство. Достатъчни са два примера от периода непосредствено преди Втората световна война. Първият, когато през 1941 г. по време на срещата на цар Борис III с Хитлер и Химлер му се поставя изискването България да се откаже от кирилицата и да приеме латиницата като национална азбука, за да се прекъсне един от мощните канали на руското влияние в страната ни, цар Борис без колебание и подчертано достолепие им отвръща, че това не може да стане, защото българите от векове хранят към Русия и руския народ дълбока приятелска привързаност. И втория, когато цар Борис III отказва на Хитлер да изпрати български военни части на Източния фронт. Причината за това далновидно решение на българския монарх е, от една страна, уважителното му отношение към приятелските чувства на българския народ към Русия, и от друга - нежеланието му да воюва на чиято и да е страна в тази зловеща военна авантюра. Нека добавим още нещо особено важно и поучително за днешните управници. По време на неговото властване паметниците на българо-руската дружба са съхранени и обгрижени, а взаимните ни празници - уважени.
Крайно наложително е днес да си спомним и за уникалния подвиг на българската общественост като израз на общата воля на нацията, въпреки съществуващите различия в политическите възгледи и вероизповедания, и прогресивната българска интелигенция, които спасяват от Холокоста евреите от територията на България. Би могло да се посочат и други прояви на национално достойнство в близкото ни минало. Тогава човек си задава въпроса:

защо днес липсват тези примери

Къде са потомците на тези достолепни българи!
За България неспособността на политическия елит да се издигне до висотата на адекватно национално мислене би имала много тежки последици. Българинът и сега е готов да приеме предизвикателствата на демокрацията и основаната на нея нова национална етика. Но в същото време не би се примирил с жалкия факт, че под прикритието на демократичната идея му се натрапват чужди на душевността му модели на развитие и начин на живот, изковани в света на чужди ценности и традиции. При по-нататъшното налагане на тези модели е застрашена духовната ни самоличност. В подкрепа на това говорят множество факти. Крайният резултат от тяхното действие се изразява в тенденциите за обезличаване на нацията чрез прекомерно насищане на нейната духовна среда с чужди ценности: реч, музика, начин на общуване, танци и т.н. Това засилва центробежните процеси в националния ни живот. Накърнява се етнокултурният ни облик, изкуствено се активизират процесите на обособяване, сепаратизъм и отчуждение на части от населението на етническа и религиозна основа.
Разумът на честния български патриот и демократ се чувства осквернен, когато напоследък управляващите до втръсване ни внушават, че нашата независимост и суверенитет са гарантирани от НАТО, САЩ и приятелите ни от ЕС, и с лека ръка въвличат страната ни във война срещу Русия. Моето поколение не помни някога нацията да е преживяла подобно унижение.
Какво ни пречи да осъзнаем трагичните уроци от собствената ни история, за да се обединим в името на общи ценности, принципи и идеали! Ръководени от тези уроци, се налага да насочим вниманието си върху онази алтернатива, която определя хуманистичната посока на развитието и същността на обществения прогрес. Тя превъзхожда всички дилеми, чието абсолютизиране ражда непоследователността или тласка към екстремизъм и изоставане от ритъма на събитията. В крайна сметка човешкият разум се обрича да служи на безумието. А това означава самоубийството на една нация. Тотална криза на духа.
В края на ХХ и началото на ХХІ в. поради изостряне на глобалната политическа обстановка в света, предизвикана от агресивната политика на Западна Европа и САЩ, конфликтът Изток-Запад навлиза във фаза на опасност от цивилизационен сблъсък между Запада - в лицето на евроатлантическия Алианс, и Изтока - в лицето на Русия и евразийския цивилизационен проект. Особено се изостря обстановката след драстичните акции на САЩ с участието на НАТО и ЦРУ за преместване на разделителната линия на Европа все по на Изток, непосредствено до границите на Русия и нейните бивши съюзници. САЩ използват ЕС за въвличане на страни от Източна Европа, в т.ч. и България, във взривоопасна кампания. Едните по линия на членството им в ЕС и обвързаността с НАТО, другите - чрез манипулации и лъжливи обещания да бъдат облагодетелствани, бидейки съюзници на Алианса. За целта политическият елит в тези страни постепенно се подменя с хора, безразлични към националните интереси, вдъхновени от обещаната им възможност за бързо трупане на богатство и нови привилегии. Те не прикриват антикомунистическите, антисоциалистическите и антируските възгледи.

Новият елит се поставя в услуга на благодетелите си

верноподанически, не се смущава да обявява Русия за най-голяма опасност за суверенитета и независимостта на своите страни, които доскоро бяха нейни най-верни приятели и съюзници. Всичко това в максимална степен политизира отношението към славянския свят и Русия. За първи път след Освобождението българите се изправят едни срещу други като русофили, т.е. приятели на Русия, и русофоби - врагове на Русия, начело с държавни функционери, излъчени от крайно десни сили и олигархични среди, сродени със своите доброжелатели от Вашингтон и Брюксел. И всичко това се представя за демокрация. Всъщност толкова много напомня на нещо като нейно абсолютно отрицание.
Народът обаче има здрав разум и ще запази своите искрени чувства към Русия и руския народ, завещани от предците. В тази обстановка темата за Евразия е като въпрос за съдбата и бъдещето на България. Според социологическо проучване на Института за модерна политика (октомври 2014 г.) едва 4% от анкетираните виждат в Русия опасност за националната сигурност на България. От друга страна, 51% от българите подкрепят "Южен поток", против всички енергийни проекти, за които се говори у нас напоследък, са 14% (ДУМА, 24 октомври 2014 г.).
Адекватното електорално поведение е обективен критерий за равнището на политическата култура не само на избирателя, но и на избраника. Културната история недвусмислено ни убеждава, че дори и най-светлата идея е обречена, когато с нея иска да легитимира своята власт порочна личност или политическа групировка, партия, движение, сдружение или общност. Това е един от най-престъпните начини за лумпенизиране на широки групи от хора и за оскверняване на достойнството на една нация.