Салвадор Дали - гений от утробата

Дори онези, които нямат и най-малко съприкосновение с изобразителното изкуство, все някога, по някакъв повод са чували за Салвадор Дали. Името на испанския художник сюрреалист се е превърнало в нарицателно за арт провокация, ексцентричност, безкрайно въображение и необичайно поведение.

На момчето, родено на 11 май 1904 г. във Фигерас, провинция Херона, Каталония, семейството на проспериращ нотариус дава името Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек. От ранна възраст детето проявява забележителна склонност към нарцисизъм и мегаломания. Твърди, че е гениален още от утробата на майка си. Дали това наистина е така - се спори вече 115 години, но талантът му на уникален художник наистина си проличава още в началото на неговия жизнен път.

Запазен е впечатляващ пейзаж, който Салвадор рисува едва 6-годишен, а на 14 реди първата си самостоятелна изложба в общинския театър на селскостопанско градче, където израства в подножието на Пиренеите, близо до френската граница. На 17 е приет в Кралската художествена академия, а преподавателите доста високо оценяват творбите му.

Но в немирната щура глава на младия талант като че ли завинаги се загнездва доста натрапчивата мисъл: как да стане прочут и да изпъкне сред другите дарования? Тщеславието е могъщ лост за творческите личности. Някои ги тласка към подвиг, други кара да покажат най-добрата страна на характера. Дали обаче измисля да тръгне по съвсем различен път: решава да шокира.

През 1922 г. се премества в мадридската "Резиденция" (студентско общежитие за младежи с уникални заложби). Запознава се с авангардния кинорежисьор Луис Бунюел, испанския драматург Федерико Гарсия Лорка, поета с юридическо образование Педро Гарфиас и др. С увлечение чете Фройд. В живописта започва да прави експерименти в кубизма и дадаизма. В онези години мнозина забелязват неговата показност и демонстративното държане на конте. За високомерното и пренебрежително отношение към учителския състав през 1926 г. е изключен от академията.

Дали като че ли не се трогва много от този факт и заминава за Париж, където се запознава с Пабло Пикасо. Именно под неговото влияние, опитвайки се да налучка собствения си стил, в края на 20-те години на миналия век създава доста любопитни творби и се присъединява към групата на сюрреалистите, зад която стои Андре Бретон. Също така участва в направата на експерименталния филм "Андалуското куче" (1929).

Тръгвайки по свой път в живописта, Дали като че ли започва да се бори със здравия разум. Не спира да рисува страховитите си фантазии. Като истински гений на саморекламата произнася следната тирада: "Времето ни е ерата на кретените, ерата на потреблението и аз ще бъда последният идиот, ако не извадя от кретените на тази епоха абсолютно всичко възможно."

Нетрадиционните му произведения привличат вниманието на ценители, показват се на изложби и художникът става доста популярен. Но през 1936 г. се скарва с колегите си с леви възгледи и го изключват от групата им. В отговор Дали заявява: "Сюрреализмът това съм аз."

Като абсолютно нетривиална личност, за която не важат каквито и да било правила и закони, Салвадор се жени за удивителна дама, която напълно разрушава всички стереотипи за покорна съпруга. Елена Дмитриевна Дяконова остава в историята като Гала на Дали. Артистичното й име в превод от френски означава "празник". И тя наистина не само е неповторим модел и истински импулс за твореца, но и се превръща в тържество на неговото вдъхновение.

В началото на Втората световна война съпрузите се местят в САЩ, където излиза белетристичната му автобиография "Тайният живот на Салвадор Дали" (1942). Литературните опити на автора, както и картините му са доста успешни от комерсиална гледна точка. Любопитното е, че в Америка той се опитва да пробие и в друг вид изкуство - киното, като сътрудничи дори с Уолт Дисни и Алфред Хичкок.

През 1948 г. семейството се връща в Испания, където художникът продължава да работи със завидна отдаденост. Снима необичайни късометражни филми, прави сюрреалистични фотографии, участва в реклами. Изложбите му покоряват безброй градове в Европа и Америка.

Но отношенията му с Гала стават все по-сложни. Макар че на младини й обещава дворец, Дали й купува замък в средновековното градче Пубол, Северна Испания, като плаща близо милион и половина испански песети за полуразрушена сграда. Реставрира я и татарстанската принцеса активно участва в декорирането на придобивката, която чака близо три десетилетия живот с гения. Музата му много държи всичко в имението да е семпло. Но екстравагантните разбирания за стил, присъщи на Салвадор, превръщат този символ на неговата любов в доста кичозно място с лабиринт от кипариси и розови храсти, между които умело са скрити каменни слонове с дълги крачета.

Дали посещава придобивката само когато Гала с писмо го кани да й дойде на гости. Твърди се, че никога не е преспивал в замъка. Въпреки всичко през 1982 г. е искрено съсипан от смъртта на съпругата си. Малко по-рано го диагностицират с паркинсон. Всичко това вкарва твореца в дълбока депресия, проличаваща и от картините му, които стават по-обикновени и в тях дълго време преобладава тъгата. А и болестта доста му пречи да рисува, както преди.

Салвадор Дали умира от сърдечен удар на 23 януари 1989 г. Завещава да бъде погребан така, че на гроба му да имат възможност да идват всички желаещи. Затова тялото на художника е вградено в пода на една от стаите в театъра-музей, носещ неговото име и разположен в родното му градче. А произведенията на един от най-известните представители на сюрреализма се пазят в най-добрите световни галерии и частни колекции на истински ценители.