22 Ноември 2024петък13:49 ч.

Саарбург - един чаровник в центъра на Европа

Сгушил се в триъгълника между Люксембург, Франция и Германия, градът пази завидна история, а оригинална рецепта за щрудел е сладката му реклама по света

/ брой: 182

автор:Любомир Николов

visibility 4114

Отдалеч Саарбург прилича на онези детски картонени игри, които, като се разгънат, изведнъж се появяват разноцветни къщи, пъстри криволичещи улици, островърхи кули и сини дълбоки канали, които се вливат в голяма река, по която плават товарни шлепове и туристически корабчета. Намира се на двеста и петдесет километра от Брюксел, в триъгълника между Люксембург, Франция и Германия. През него минава плавателната река Саар - приток на река Мозел, изиграла голяма роля за развитието на този район.
В средата на 19-и век с появата на въгледобива и производството на стомана се създава първата индустриална зона в континентална Европа. Оттогава са започнали социалните промени на урбанизацията, а синдикалното движение се е зародило първо тук. Не е случайно, че близкият град Трир е родното място на Карл Маркс. Районът е люлката на капитализма и модерното буржоазно общество в Европа.


През 964-та година граф Зигфрид Люксембургски придобива планината Churbelun и построява крепостта Saarburg. През 1291 г. Саарбург получава харта за град от император Рудолф Хабсбургски. От края на 16-и век до края на 17-и век е или под френско, или под австрийско поданство. През 1816 г. след Виенския конгрес градът е даден на Кралство Прусия и

започва възходът му

Откриват се църкви, развива се винарството и въгледобива. В навечерието на войната през 1938 г. Саарбург е гарнизонен град. Много по-късно, около 1990 г., става водно пристанище от голямо значение за превозването на промишлени стоки, затова се създава и стена за защита от наводнения.


Главната улица започва след малък тунел, където има кръгово движение. Насреща се зеленее скат, целия покрит с лозови насаждения, които са строени като войници. Впечатлението е силно, защото е толкова стръмно, че човек се чуди как се обработва такъв терен.


Мозел е един от 13-те германски винарски района. Третият по големина по отношение на производството. Районът е известен със стръмните склонове, където са засети лозята, с изглед към реката. Поради северното местоположение на Мозел, ризлинг вината често са леки, с ниско съдържание на алкохол, свежи, с високо съдържание на киселинност, с цветен аромат. Смята се, че лозарството е пренесено до тази област от римляните, които засаждат лозя по Мозел и Рейн, за да имат местен източник на вино за своите гарнизони. Счита се, че първите насаждения са се появили в околните хълмове около II век. През зимата виното се загрява в кана и се пие като чай - практика, която се е запазила като традиция при съвременните лозарски работници, които го пият като кафе - често с малко добавена захар. В по-топлите реколти виното е със значително по-плодов и сладък аромат. През XIX век се наблюдава безпрецедентна ера на

просперитет за винарската индустрия

в региона. Стръмните склонове на брега на реката, които са пръснати из района Мозел, правят тези лозя едни от най-трудоемките в света. Механичното събиране на реколтата е непрактично. Почти седем пъти повече човекочасове са необходими за гроздобер в Мозел, отколкото на други терени. Най-идеалните реколти позволяват гроздето да се бере между края на октомври и средата на ноември, когато то развива достатъчна захарност.
Обръщаме се назад, след като сме паркирали колата. Вижда се част от тунела, през който преминахме. Над нас се намира древната крепост, която ще "покорим" в края на престоя си в този невероятен град, който наброява шест хиляди и петстотин души.
Изкачваме се по една малка уличка, виждаме островърхи покриви, цветни фасади, обзети от зеленина, малки прозорци с цветя по первазите. Излизаме на малък площад, където минава влакче, което превозва по-мързеливите туристи. Ние обаче сядаме в открито заведение, където пием бира и ядем немски вурстчета. Виното ще го опитаме друг път, когато дойдем за по-дълго време. Храната е вкусна и евтина спрямо тази в Брюксел и Париж, където трябва да бръкнем в джобовете си далеч по-надълбоко.
Каналът се влива в река Саар. Виждам тепавици, но прани черги не. Тези германци, не знаят как да използват водните ресурси, си мисля.
Слизаме по друга малка уличка, стоим на малко мостче и наблюдаваме спокойните туристи, които ама никак не бързат. Но пък ние все пак имаме график за изпълнение, затова се запътваме по своя си маршрут.
Вече сме се изкачили на високото, откъдето се вижда другата част на града, и този

грамаден шлеп, порещ с достойнство

тихите води на реката. Вижда се и едно малко корабче, което чака своите туристи.
И ето че сме в подножието на крепостта. Трябва по тесни вити стълби да се качим горе. И да покорим тази планина, която далеч преди повече от хиляда години е примамила първия владетел тук, граф Зигфрид Люксембургски. Почиваме за кратко на сенчеста пейка, дишаме свежия въздух и си мислим колко сме тленни ние, човеците. Историята ни прави безмълвни.
Вече сме на върха. През тесните бойници се разкрива чудна панорама. Красивите къщи отсреща, реката долу, лозята вляво и шосето, което води към големия център Трир, най-старият град в Германия, където бяхме за половин час, а чистотата и спокойствието му ни изумиха.
Славата на Саарбург са не само виното и историческите паметници. Напоследък един кулинарен шедьовър се опитва да ги измести. Кафенето "Le Petit Cafe", изобретило оригиналния "Саарбургски щрудел", патентован през 1998 г., вече разнася славата на града по света. По запазената рецепта приготвят сладкиша в Люксембург, Франция, Белгия, Холандия и дори зад океана в САЩ. Ние обаче не го опитахме. Оставихме го за следващото си идване в града на островърхите къщи и канала с надвиснали лозови масиви.    
 

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 195

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 195

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 174

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 247

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ