С рибарлък не се забогатява

Георги Йочев е роден на 16 юни 1943 г. в ямболското село Мелница. Ученическите години прекарва в Димитровград, където баща му работи като миньор и се е установил със семейството. През тези години се занимава с гимнастика. Става дори републикански шампион, този спорт се превръща в негова професия. Пет години Георги е акробат в тогавашния "Луна парк" към Цирковата дирекция. Зад гърба си има стотици участия пред публика, бил е партньор на едни от най-великите имена в родната циркова акробатика - Баждара и Мария Карашка. Сигурно е щял да остане завинаги в цирка, ако не е имал лошия късмет да си счупи ръката на представление в Червен бряг.
Съвсем случайно в Бургас среща голямата си любов и се задомява. Оттам насетне цял живот трудовият стаж на Йочев е в металургията. В бившия завод "Г.Димитров", където от шлосер израства до началник смяна и цех. Не е сменял местоработата си до пенсия. Един скучен и монотонен живот, би казал някой...
Георги обаче е свързан и с другата си голяма любов - морето. То е повече от всичко. И не означава само риболов или емоции от пътешествията с яхта, а е и романтика и подтик към изява със средствата на словото. Рожба на морските преживелици са едноименните новела и роман "Като куче през хората" и няколко разказа.
Срещаме се на кея на рибарското селище привечер по прохлада. Интервюто правим на борда на скутер в залива. По-приятно е, отпуска.

- Гошо, не видях на кея яхтата ти "Еолида"?
- Ами, ние скоро не сме се чували, пък и не е ставало въпрос. Продадох я. Голяма е вече за мен и иска повече грижи... Взех й прилична цена, а с част от парите купих това скутерче. Знаеш, че аз, без да изляза в морето, не мога.
- Все забравям да те питам, защо я беше кръстил така?
- А, Еол е древногръцкият бог на вятъра, а Еолида му е дъщеря... Правих я за околосветско цели 15 години. Завърших я през 1988-а, но се запали и я оправих, пуснах я на вода след още 3 години. Голямо бачкане падна... През онези години всичко се правеше на ръка, сам проектираш, чертаеш, монтираш. При едно плаване един англичанин ми каза, че това е най-хубавото име за яхта. Може и да е бил прав.
- Ти с нея доста плавания направи?
- Туристическите в залива не ги броя. С тях изкарвах и малко пари, но дойдоха мутрите, сложиха техните си правила и стана невъзможно нормален човек да организира круизи, защото дебеловратите искаха да прибират почти всичко заработено. Така е и до днес. Два пъти излизах на дълги пътешествия с приятели на борда. Ходил съм до Малта, Мраморно море, Принцовите острови... Доста видях. От гръцките островчета по-красиви кътчета по света надали има. Не случайно по тях имоти имат най-богатите хора.
- Ти си се родил далеч от морето, пък то ти е станало съдба, защо?
- Ами, Божа работа. На мен рибарлъкът ми е в кръвта. Виж, да се прехранваш от него, е трудно. Аз почти през цялата година живея на селището. Прибирам се само зимата. Тук, на брега, се чувствам свободен. Ама риба вече няма...
- Хайде, бе! Всички се оплаквате за пред хората, а в кръчмата се хвалите, кой какви парчета хванал.
- Преди 5-6 години дойде риба - да ни убие! Помниш, тогава лодките излизаха претоварени с паламуд. Мисля, че е от презатоплянето на водата в последно време. Сега чакаме да се обърне от вълненията. Ще излязат попчета, карагьоз. Иначе, за да хванеш нещо по голямо - 10 мили навътре, както влизат турците. Ние тук, повечето, в залива ловуваме. Като за спорт. Е, при късмет вадим някоя и друга каса. Сам не може. На лодка обикновено сме по двама-трима.
- Сега как е рибарлъкът? Едва се свързах с теб, все си в морето...
- Сега е времето на събиране на миди. Хващаме с аламана (вид рибарска мрежа) по малко сафрид и карагьоз. Всеки ден по 6 часа сме в морето.
- Е, как е, миди поне има ли?
- Миди на ден вадим по 15-20 каси. Едната е по 25-30 килограма неочистени, рибката е малко. Мидите ги изкупуват веднага на Даляна - така се казва най-хубавата кръчма в района. Рибата сега стига само за нас. Рядко някой хваща повече. То, ела в селището - риба да си купиш няма. В кръчмата варят едни чорби само.
- Миди трудно ли се събират?
- Стържем ги от скалите с "гагам". На лодката носим компресор за въздух, маркучи. Ловуваме най-често около остров "Света Анастасия" или на юг -към Созопол. Работата е тежка, а да не мислиш, че нещо кой знае какво се печели. Никой от морето не забогатява, гледаме да си покрием масрафа.