С либерализацията токът поскъпва с 35%

Таско Ерменков е роден на 4 октомври 1955 г. в София. Завършил е Московския институт за международни отношения. Специализира инвестиционен и финансов анализ на инфраструктурни проекти в Института за публично-частно партньорство във Вашингтон. Бил е изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност. Народен представител от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, член на парламентарната комисия по енергетика.


"Не виждам в момента в политиката на правителството загриженост за нарастването на енергийно бедните"

- Днес стартира енергийната борса тестово, всички се вълнуват от цената на тока. Вие прогнозирахте вдигане - с колко и защо?
- Аз прогнозирах вдигане на цената до 35%, ако въведем либерализацията веднага, без да се съобразяваме с обстоятелствата. Цената ще се вдигне по простата причина, че има т.нар. ниско напрежение там, където са останали потребителите, които вече трябва да излязат на свободния пазар. Имаме два вида тарифи - едните са за крайни битови потребители, другите са небитови - сладкарнички, кафененца и т.н., като тарифите са 100 лв. за мегаватчас за битов потребител, за небитов е 135 лв. Когато тези небитови потребители излязат на свободния пазар, разликата ще трябва да я плаща някой. И това ще бъдат обикновените битови потребители. Това е само един от факторите, които ще влияят върху повишаването на цената. Другият фактор, който ще влияе, това е, че продължават тези непазарни договори с американските централи на преференциални цени, които товарят цената - някой трябва да я плаща. Тоест, ако ние решим от 1 януари да въведем либерализация, неминуемо цената ще се натовари с 35%.
 - А каква част от цената на електроенергията ще е пазарна и каква регулирана?
 - Между 30 и 45% сега се изкупуват на преференциални цени, според това как работят ВЕИ-тата (вятър и слънце) и как се натоварват двете американски централи. Това ще продължи и след либерализацията, така че не виждам как може да има пазарни цени, след като това, което се предлага, повече от една трета от него се предлага на фиксирани високи цени. 
- А в други държави, където има либерализация, има ли такива парадокси?
- Почти във всички държави, в които е въведена либерализация, се получва вдигане на цената първоначално. Но там няма такива преференциални договори и по-натам тази цена се регулира пазарно и спада. И при нас след първоначалния скок нагоре ще има известно спадане, но то в никакъв случай няма да стигне цените, които са сега. Да не говорим, че няма да спадне под тях, защото имаме много непазарни отношения в сектора, за да говорим за чист пазар.
- Ролята на КЕВР ще намалее ли или ще се задълбочи след либерализацията?
- Ролята на КЕВР трябва да се увеличи, защото те ще трябва да регулират отношенията с естествените монополи, каквито са разпределителните и снабдителните предприятия. Освен това ще трябва да следят правилата, по които се търгува на борсата, да следят да няма изкривяване, да няма неща, свързани с неборсови политики за получаване на свръхпечалби.
- Според вас ще заработи ли реално либерализацията и ще доведе ли до конкуренция и повече стабилност в системата?
- За някои от големите потребители на енергия - да. За обикновения гражданин бих казал - не, защото е много специфично потреблението на гражданите. Единствените, които имат информация за това какви са товаровите графици, тоест по кое време на денонощието колко енергия потребява обикновеният гражданин, са ЕРП-тата. Така че те ще продължават да са предприятията, които ще снабдяват българските граждани поне в обозримо бъдеще.
- Ако теглим чертата, кой губи и кой печели от либерализация на пазара...
- Губи обикновеният потребител. И не толкова заради политиката на либерализация, която не е лоша сама по себе си, а заради изкривената ситуация в България от гледна точка, първо, на това, че повече от една трета от продукцията, която ще се продава уж на пазарни цени, се произвежда по непазарни. Второто нещо е състоянието на икономиката и на доходите на хората, които в крайна сметка не им позволяват да си удовлетворяват потребностите в пълен размер.
Нещо повече, ние в момента имаме над 60% енергийна бедност според критериите на Световната банка и с вдигането на цената на енергийния потребител ще се увеличи броят на тези енергийно бедни на 70% и по някакъв начин те ще трябва да се компенсират. Аз обаче не виждам в момента нито в политиката на правителството, нито в бюджета загриженост за нарастването на енергийно бедните и тяхното компенсиране.
- Какво е решението според вас? Социалните плащания за бедните бяха замразени, а в същото време повишаването на цената на електроенергията ще расте.
- Решението по принцип е смяна на правителството с ляво, ако трябва да бъдем точни. Но за това не можем да говорим сега. Трябва да се смени курсът на държавата от неолиберален към социален. Трябва да се създадат условия на държавата да влезе на равноправна основа и в производството, не само в събирането на данъци. Трябва да се помогне на това, което сме днес, да стане държава, защото в момента да говорим за държава е леко пресилено.
- Министър Петкова и шефът на КЕВР се похвалиха, че дълговете на НЕК намалявали заради техните мерки, оптимист ли сте за тези данни?
- Виртуално намаляват, счетоводно. Досега не са намалели с нищо, защото нито са получили пари от фодна "Енергийна сигурност", нито са им се намалили разходите от т.нар. американски централи. Те продължават да си произвеждат по старите цени. Но ако евентуално някога им бъде платено от този фонд и им бъдат намалени цените, може би ще излязат на печалба.
- Тогава как може да бъде преодолян дефицитът в НЕК?
- Начинът да излезе НЕК от кризата е първо икономиката на държавата да се стабилизира и доходите на хората да станат нормални. Освен всичко друго, една от идеите, които винаги съм предлагал, напоследък срещам и разбиране - да се въведе многотарифна система на заплащане на потребената енергия според потреблението, всеки път започваща от "0". Тоест, от 0 до 60 мегаватчаса, ако приемем, че това е месечното потребление на едно домакинство - да има една цена. При средно нормално домакинство от 0 до 80 да бъде друга цената. При малко повече - от 0 до 100 мегаватчаса - трета цената. И ако си над 100 - на четвърта цена. Така че ако имаш удоволствието да си отопляваш басейнче, сауна, друг лукс - да си плащаш за него.
- Тоест, справедливо неравенство?
- Не, това е солидарност. Както е системата на подоходното облагане - колкото повече потребяваш, толкова повече данъци плащаш. Тук колкото повече потребяваш - толкова по-скъпо. Това е и един стимул за енергийна ефективност и намаляване на потреблението, защото всеки ще се стреми да си оптимизира потреблението.
- Какво ще стане, ако БЕХ не успее да вземе заема?
- Две са вероятностите - едната е умишленото му фалиране. Другата е скок на цената на електроенергията. И двете са неблагоприятни и катастрофални за България. Но пък са доказателство за несъстоятелността на това правителство да се оправя с проблемите в държавата, в това число и енергетиката.
- БСК предложи да се извадят активите на АЕЦ "Белене" от НЕК, тъй като според тях това е основният проблем за лошото й финансово състояние, какво мислите?
- Като говорим за АЕЦ "Белене" и "Цанков камък", трябва да уточним, че те не формират т.нар. тарифен дефицит на НЕК. Това са задбалансови стойности, които са инвестиционни проекти, които във всеки момент могат да бъдат реализирани. В "Цанков камък" имаме някъде около 800 млн. лева, които са стойността на тунела, пътя - нещо, което трябва да бъде в активите на Агенция "Пътна инфраструктура". И ако те го изплатят на НЕК, няма нужда да търсим 800 млн. лв. откъдето и да е било.
- Докъде стигнаха реално нещата с американските "Марици"? Сроковете по споразумението са отложени за пореден път.
- До кривата круша, както обикновено за всяко нещо, което тук е обещано да се случи. Нали помните март месец как биха фанфарите, че юни всичко щяло да бъде наред. Е да, но нищо не е наред, защото няма пари. За да се раздвижат нещата с американските централи, трябва да се изтегли този прословут кредит от около 800 млн. лева, които да бъдат разплатени за стари задължения към централите. 300 млн. трябва да отидат от американските централи в мините, за да може те пък да си изплатят задълженията. Но всичко това е едно бъдеще неопределено време.
- Как гледате на идеята на свободния пазар да се търгува и природен газ?
- Това означава, че трябва да имаме няколко отделни доставчика на газ, за да може да имаме конкурентна цена. Защото ако имаме един доставчик, който да продава на поддоставчици, които да продават на крайното население, не виждам откъде ще се вземе тази свободна цена.
- След отказа на Русия от проекта "Турски поток" възможно ли е въпросът с "Южен поток" да дойде отново на дневен ред за България?
- Да, разбира се, но за това трябва да се предприемат необходимите дипломатически ходове и да се постави националният интерес на България пред всякакви други конюнктурни, личностни и каквито и да било други интереси, скрити под формата на евроатлантическо сътрудничество, съюзничество и т.н. В крайна сметка българският народ е този, който е избрал това правителство, и то е длъжно да се отчита пред българския народ и да защитава неговите интереси. И едва след това да говорим за ангажименти извън страната.