Рядката болест на гигантите

В името на болестта акромегалия се съдържат и неговите основни симптоми - от гръцкото акрос - извънредно, и мегалос - голям, и представлява уголемяване на ръцете, стъпалата, долната челюст. Причината за акромегалията е болестно повишената секреция на растежен хормон след пубертета. При 95% от случаите причината за развитието на заболяването е аденом (доброкачествен тумор) на хипофизата. Ако болестта се развива преди и по време на пубертета, пациентът развива гигантизъм. "Тези хора са много високи. Имал съм пациент 2,25 м", разказва ендокринологът д-р Емил Начев от Клиничния център по ендокринология и геронтология към Медицинския университет в София. В зависимост от възрастта на изява заболяването се проявява като акромегалия или гигантизъм (в детска възраст).
Честотата на заболяването е 60 на 1 000 000 население. Годишната честота на новооткритите случаи е 3-4 на 1 000 000. Средна възраст на диагностициране е 40-45 г. Жените страдат много по-често от акромегалия - от общо 742 българи с това заболяване 62,6% са жени.
Откриването на болестта може да стане случайно при преглед от стоматолог или при извършване на рентгенография на главата по друг повод, защото промените настъпват много бавно. Те се изразяват в промени в лицевия череп, разреждане на зъбите, задебеляване на кожата, увеличаване на китките и ходилата, наедряване на носа, устните и езика, понижаване на тембъра на гласа, артрозни и артритни промени, повишено изпотяване, изтръпване на крайниците (синдром на карпалния тунел), главоболие, лесна уморяемост, сърдечно-съдови усложнения - кардиомиопатия, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, склонност към туморообразуване - в щитовидна жлеза, чревна полипоза и др., нарушения в половата функция - галакторея, хипогонадизъм, и др. Проявява се и характерното за туморите на хипофизата (жлезата, която е отговорна за цялостното хормонално равновесие) влошаване на страничното периферно зрение (симптом на "кон с капаци"). Дължи се на това, че растящият тумор обикновено притиска най-рано зрителните влакна в очния нерв, които пренасят външното периферно зрение. Възможни са обаче изключения.
Установяването на болестта започва с хормонални кръвни проби и образни изследвания на главата, защото хипофизата е част от главния мозък, след което се провеждат и допълнителни изследвания.
Лечението е предимно в три направления: оперативно - отстраняване на аденома, лъчетерапия и медикаментозно - приемане на лекарства, потискащи ефектите и/или секрецията на соматотропния хормон (соматостатинови деривати и др.). Съвременните лекарства по различни механизми намаляват растежния хормон, а белезите на акромегалията започват да изчезват. У нас от 2 години лекарствата, които според специалистите струват около 3 хил. лв., са напълно поети от НЗОК.