Ружата не е само за красота

Народна медицина

Родът Althaea е получил наименованието си от гръцки, което значи лекувам. Голяма част от видовете му притежават лечебни свойства. Цветовете им са красиви, но някои видове се отглеждат предимно за декоративните им качества.
Лечебната ружа (Althaea officinalis) е позната от древността като храна и лекарство.  В арабската кухня например се използва като листен зеленчук. В Древен Египет приготвяли леки сладкиши, като смесвали сока от корените заедно с мед и орехи.
За медицински цели ружата се използва заради съдържащите се слизести вещества, които се намират във всички части на растението, включително и корените. От корена на бялата ружа се извлича пихтиеста лепкава бяла маса със сладък вкус, съдържаща ценни лечебни съставки. Едно време с този гъст сок приготвяли бонбони с успокояващ ефект при гърлобол и кашлица.

В Българската народна медицина ружата се използва при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при болезнено и затруднено уриниране, кашлица (и коклюш), пресипнал глас, кръвохрачене.
Когато се ползват корените за лечебни цели, за предпочитане е да са на 2-годишни растения, защото корените на 1-годишните са тънки и още не съдържат достатъчно слуз, а на 3-годишните вече имат малко слуз. Корените се вадят през февруари–април или през септември–октомври.
Корените може да имат и вътрешно, и външно приложение.
Корени от ружа може да се пият като чай в комбинация с други билки за лечение на възпаления на дихателните пътища или при проблеми в храносмилателната система.
- 1 с.л. от билката се залива с 500 мл хладка вода. Кисне 2 ч. Пие се подсладено с мед или небетшекер 15 мин. преди ядене по 1 винена чаша 4 пъти дневно.
Под формата на запарка корените се прилагат като гаргара при гърлобол и пресипнал глас, за жабурене при възпалени венци., а като лапи за лечение на разширени вени, абсцеси, циреи.
Пресният сок от корените на ружата се ползва при слънчево изгаряне, суха коса или маска за лице.
Ружата цъфти от май до септември с бели и розови цветове. Листата и цветовете на растението се берат през лятото по време на цъфтежа и се сушат на сянка. Под формата на чай се използват за лечение на кашлица, болно гърло, ларингит, бронхит. Те имат по-ниско съдържание на слузни вещества, но лекуват много успешно заболявания на дихателната система.