22 Февруари 2024четвъртък16:36 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Румъния под ударите на световната криза

Липсата на достатъчно вътрешни ресурси ще принуди Букурещ да търси нови заеми отвън, което ще увеличи нейната задлъжнялост, криеща много неизвестни

/ брой: 186

автор:Васил Савов

visibility 1323

Доскоро настроенията сред управляващите среди в северната ни съседка се характеризираха с лек оптимизъм. Той още не е изживян. Негов израз бяха изявленията на премиера Емил Бок: "Всеки ден се консолидира икономическата стабилност на страната." И изтъкна своята увереност, че страната е "на устойчив път на икономически растеж". Признаци за известно събуждане в отделни отрасли дадоха повод за насърчение. Управителят на Румънската национална банка (РНБ) Мугур Исъреску изтъкна нарасналата производителност на труда в преработващата промишленост, което според него говори, "че икономиката е излязла от рецесията". Той посочи и някои обнадеждаващи показатели като спад на инфлацията от 5,1% на 4,6%. Предвижда се до края на т.г. и през 2012 г. да бъде 3%, а през 2013 г. - 2,5%. За 2011 г. правителството предвижда икономическият ръст да бъде 1,5%, а през 2012 г. - 3,5-4%. Стимулиращо въздействие има богатата селскостопанска продукция т.г. Стойността на зърнената продукция се изчислява на над 10 млрд. евро. През 2010 г. добивът на пшеница е бил около 5,7 млн. т, от които 4 млн. т са отишли за износ. Румънците са благодарни на Русия, която забрани износа на пшеница м.г., отразило се благоприятно на румънския износ.
В началото на миналата седмица обаче премиерът смали нотките на ентусиазъм като заяви, че "водата не се е успокоила". Той напомни за продължаващата криза с дълговете в развитите държави. "Румъния, каза той, има публичен дълг от 31,4% от БВП, което означава, че сме добре в това отношение, но сме далеч да се радваме. Само 3 страни от ЕС имат по-нисък дълг от БВП на Румъния - Люксембург, Естония и България. "С извършването на някои реформи страната е избегнала тежки ситуации. "Същността на реформата, според него, е да се намали броят на бюджетните служители и да се натрупат повече финансови ресурси за инвестиции." От началото на 2012 г. намеренията на правителството са да се върнат заплатите от предкризисния период, но "постепенно, благоразумно, предпазливо". Но това може да стане при икономически растеж от 3,5% и бюджетен дефицит от 3%.
Неблагоприятните оценки, които Брюксел даде по усвояване на еврофондовете в Румъния, предизвикаха решителни действия на управляващите. ЕС предостави на Букурещ 30 млрд. евро за съкращаване на изостаналостта на страната от развитите западни държави. Най-остро е положението в пътната и жп инфраструктура, здравеопазването, селското стопанство. В писмо до Емил Бог председателят на Еврокомисията Мануел Барозу посочи: "Комисията остава много загрижена от слабото равнище на финансовото усвояване, което е едва 3%." Това значи, че от 30 млрд. евро са усвоени само 1 млрд. евро.
Сред икономисти и бизнесмени започна дискусия как да се стимулира икономиката. Изборът на решаващите сектори, в които да се насочат главно финансовите и трудовите ресурси, предизвика раздвоение. Крупни ръководители като Джордж Копос, собственик на много хотели по Черноморието, предлагат частният сектор да инвестира в туризма, а държавата - в инфраструктурата на транспорта, образованието и здравеопазването. Друга част от влиятелните делови среди дават предимство само на инвестициите в инфраструктурата. Те наблягат на развитието на капиталовия пазар, приватизация на държавните компании. Редица икономисти препоръчват да се вземе опит от страни като Полша, Чехия и Турция.
 И точно в разгара на "реформаторската треска" нахлуха тревожните съобщения от международните финансови пазари. Понижаването на рейтинга на САЩ, сътресението на борсите в Европа, влошаването на финансовото положение в редица европейски държави събудиха страховете от втора вълна на рецесията в света. Румъния е изправена пред неизвестните

доколко е уязвима

за новите финансово-икономически и социално-политически изпитания. "Ако дойде нова рецесия в САЩ, казва Адриан Василеску, съветник на управителя на РНБ, ще видим и ние в Румъния нова рецесия." Страната, според него, е в специално положение, за което има принос споразумението за заем от МВФ, Световната банка и Евросъюза. "Обхванати бяхме от криза в края на 2008 г. с много ниско равнище на благосъстояние, нареждайки се на предпоследно място. След нас бе България. Не бяхме подготвени за кризата. Но коя страна в света беше?"  Известният икономист Илие Шербънеску смята, че в краткосрочен план проблемите на Запад няма пряко да се отразят на страната. "Уязвими сме, тъй като имаме своите вътрешни проблеми, но пряка връзка не може да бъде установена."
След срещите на Г-20 и Г-7 финансовите среди се питат коя валута ще се продъни най-много - доларът или еврото. Инвеститорите се насочват към златото, японската йена и швейцарския франк. Румънците са теглили най-много заеми в швейцарски франкове. "Ако Америка влезе в рецесия, а Италия не намери ресурси за своя дълг, ситуацията ще се промени и у нас", пише в. "Журналул национал".
По-широк и задълбочен поглед върху международната финансово-икономическа конюнктура поставя на размисъл отражението й в страните от Източна и Югоизточна Европа и специално Румъния и България. Тя внася някои тревожни нотки. Началото на кризата през 2008 г. поставиха САЩ с ипотечните кредити. Сега "барутният погреб" са публичните дългове в европейските държави, които ЕС и МВФ отчаяно се опитват да спасят от провал. Двата "заразителни фактора", кумулативно въздействащи от двата силни финансово-икономически центрове, предвещават влошаване на положението в нашите две страни. Липсата на достатъчно вътрешни ресурси ще принуди Букурещ да търси нови заеми отвън, което ще увеличи нейната задлъжнялост, криеща много неизвестни. България вече изчерпва валутния резерв, поддържа растящ външнотърговски дефицит и ще се принуди да потърси международни финансови институти, да приеме твърди мерки във вътрешен план. В. "Романия либера" признава, че ако международната икономическа ситуация продължава да се влошава, ще се влошат и условията за получаване на чуждестранни инвестиции, износът ще спадне, преводите на валута от румънските емигранти ще намалеят. Положението се усложнява и в двете страни от започналата предизборна надпревара.

Социално-политическото напрежение

Остротата на предизборната борба в Румъния - парламентарни през 2012 г. и президентски през 2014 г., затруднява приемането и прилагането на реформи и предпазни мерки против нова рецесия и този фактор не е външен, а чисто вътрешен. Мнозинството румънци чувстват необходимостта от промени на продължаващата вече две десетилетия действителност. В. "Романия либера" насочва вниманието към "местните барони", както наричат икономически забогателите и притежаващи местна власт представители на управляващата коалиция и опозиционни партии. "Колкото повече крадат, подчертава вестникът, толкова повече са уважавани от онези, които искат да виждат в тях носители на успеха на Румъния. В замяна от време на време те получават пакет захар, олио, дребни пари."
В печата оживено се коментира тези дни решението на правителството да съкрати броя на служителите в МВР като част от предприетата реконструкция. Очаква се през август да бъдат освободени 10 000 души. Въпросът, който поставят гражданите, е как полицията ще се справя с нарастващата организирана и особено битовата престъпност.
При продължаващо влошаване на икономическото положение в света и очакваните последици за страната възникват съмнения за изпълнението на обещаното от правителството с изборни съображения връщане на заплатите и пенсиите в размера на тези преди кризата. Публикуван бе и меморандум за въвеждането на "кош на солидарност" за най-ниски цени за пенсионерите. Хранителните продукти заемат 60% от пенсиите. Въпросите на безработицата, заплатите и пенсиите, здравеопазването са в центъра на предизборната програма на всички политически партии и организации.
 Настроенията в страната се изменят не в полза на управляващите. Обществото ускорено се поляризира. Набъбналата средна класа се стопи. Сенаторът и председател на Консервативната партия Дан Войкулеску обвини правителството за нарасналата сива икономика до 40%. Стабилността на правителството се разклати след последния конгрес на управляващата Демократическо-либерална партия, раздирана от вътрешни противоречия.
Образуваният в началото на годината опозиционен Социал-либерален съюз (СЛС) между Социалдемократическата и дясната Националлиберална партия излезе с Икономическа програма, която поставя предизборни цели. Настъпва период на преразпределение на политическите сили, което не може да не се отрази на предстоящите парламентарни избори.
 

Всеки седми избирател с грешки при попълване на бюлетина

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 36

И СУ се обяви срещу отпадането на таксите за студенти

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 36

МО чака румънска фирма да извози БТР-ите за Украйна

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 36

Крият се по-тежките проблеми в енергетиката

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 36

Настояват разширението на "Чирен" да спре

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 36

ТЕЦ „Марица Изток 3“ спира работа

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 36

В ЕС токът от ВЕИ е 41 %, у нас - двойно по-малко

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 36

Фермерите изтеглят тракторите от Атина

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 36

Фицо против бонусите на ЕК за Украйна

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 36

Съдията с променен тон към Асанж

автор:Дума

visibility 115

/ брой: 36

Без санкции за лоши родители в Австрия

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 36

Политически тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 104

/ брой: 36

Знаете ли кой е Навални?

автор:Дахер Дахер

visibility 127

/ брой: 36

Големите печеливши от войните са петролните гиганти

visibility 120

/ брой: 36

В Западните покрайнини има асимилация на българщината

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 36

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ