Рубини: Кризата в еврозоната може да се завърне през 2014 г.

Рисковете, пред които е изправена еврозоната, са намалели от лятото, когато напускането на Гърция изглеждаше неизбежно, а цената за финансирането на Испания и Италия достигна нови и неустойчиви нива. Въпреки че финансовото напрежение сега е по-ниско, икономическото състояние на периферията на еврозоната остава нестабилно, пише Нуриел Рубини, председател на Roubini Global Economics, в коментар за ProjectSyndicate, цитиран и от сайта Investor.bg.

Рисковете бяха понижени от няколко фактора. Като начало програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ) се оказа изключително ефективна - спредовете по испанските и италианските облигации се понижиха с 250 базисни пункта дори преди да бъде похарчено и едно евро.

Стартирането на Европейския механизъм за стабилност (ESM), който разполага с 500 млрд. евро, в подкрепа на европейските правителства и банки също допринесе за стабилизирането на пазарите.

Трябва да отбележим и признанието от страна на европейските лидери, че сам по себе си валутният съюз е нестабилен и недовършен и се нуждае от по-дълбока банкова, фискална, икономическа и политическа интеграция.

Най-важното развитие обаче е промененото отношение на Германия към еврозоната като цяло и към Гърция в частност. Германските политици съзнават, че поради задълбочените търговски и финансови връзки една потопена в хаос еврозона би навредила не само на периферията, но и на ядрото. Те вече не правят публични изявления за вероятното изгонване на Гърция от еврозоната и без коментари подкрепиха третия спасителен пакет за страната.

Нещо повече, проблемите пред икономическата активност, банковата система и дълговите пазари се задълбочават, тъй като чуждестранните инвеститори продължават да напускат периферията на еврозоната и да търсят сигурността на ядрото.

Частните и публичните дългове остават високи и вероятно неустойчиви. В крайна сметка загубата на конкурентоспособност, която доведе до големи външни дефицити, остава нерешен проблем. В същото време негативните демографски тенденции, слабата продуктивност и забавянето на структурните реформи ограничава потенциалния растеж. В краткосрочен план бюджетните икономии, ниските заплати и реформите ще имат рецесионен и дори дефлационен ефект.

Междувременно валутният съюз ще остане неустойчив, докато еврозоната не предприеме стъпки към по-цялостна интеграция. В противен случай общността е изправена пред опасност от дезинтеграция. В момента, когато европейските лидери направиха своите предложения за банков и фискален съюз обаче Германия предпочете да забави темпото.

Германските лидери се страхуват, че споделянето на рискове при задълбочаване на интеграцията (рекапитализацията на банки чрез ESM, централизираното застраховане на депозитите в  еврозоната, по-големите фискални правомощия на ЕС и споделянето на дълговете) ще доведе до политически неприемлив "трансферен съюз", в който Германия и някои други страни едностранно и перманентно ще трябва да субсидират периферията.

За момента Германия не желае да признае, че един успешен валутен съюз по модела на САЩ би включвал банков съюз със сериозни механизми за споделяне на рисковете и фискален съюз, който да гарантира, че евентуални шокове за националните правителства се абсорбират от федералния бюджет. САЩ са също така и трансферен съюз, в който богатите щати субсидират бедните непрекъснато.

Наистина през 2013 г. редица екстремни рискове, като например Гърция да бъде изгонена от еврозоната или пък Италия да изгуби достъпа си до пазарите, значително намаляха. Кризата обаче не е решена и една поредна година на половинчати действия може да съживи тези рискове в доста по-остра форма през 2014 г.

За съжаление кризата в еврозоната вероятно ще ни съпътства и през следващите години и опасността от преструктуриране на дългове на страни от еврозоната или дори тяхното изгонване ще остане реална.

Докато Испания и Италия остават уязвими, евентуален колапс на Гърция би довел до болезнено разрастване на кризата точно, когато Германия се готви за парламентарни избори догодина. Това би застрашило шансовете на канцлера Ангела Меркел да спечели нов мандат. Ето защо за момента Германия ще продължи да финансира Гърция.

Въпреки това периферията на еврозоната не дава признаци на стабилизиране – брутният вътрешен продукт (БВП) на тези страни продължава да се свива поради бюджетните икономии, прекалено силното евро, кредитната криза вследствие на не добрата капитализация на банките, ниската бизнес активност и липсата на доверие. Рецесията в периферията вече пълзи и към други страни от еврозоната. Френският БВП се свива и дори германската икономика на практика е в стагнация, тъй като растежът на основните й пазари е в най-добрия случай слаб (Китай) или отрицателен (еврозоната).