19 Април 2024петък06:35 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

"Родна стряха" - минало без бъдеще

Недостроеният Дом на българите в чужбина става общински и ще бъде съборен

/ брой: 159

автор:Деси Велева

visibility 4150

Стърчащи железа, недовършени покрив и стени, строителни отпадъци, гъсти храсталаци посрещат всеки ден живеещите между кварталите "Манастирски ливади", "Борово" и "Гоце Делчев" в столицата. Точно на ъгъла на бул. "България" и ул. "Тодор Каблешков" повече от 30 години стои недостроена претенциозна сграда, въплътила големите амбиции на едно друго време, но не успяла да се превърне в емблематична за епохата си. Малцина от жителите на района знаят, че рушащата се постройка е трябвало да стане Дом на българите в чужбина, наречен "Родна стряха". Три десетилетия не му стигнаха да се превърне в бяла спретната къщурка. След години на забрава, прекъсвана за кратко от някой скандал, бъдещето на строежа днес е малко по-ясно. И то не е светло. Преди четири месеца Столичната община поиска терена и недовършения обект в него от собственика му - фонд "13 века България". Столичният общински съвет подкрепи доклада на кмета Йорданка Фандъкова и така имотът ще бъде придобит безвъзмездно веднага след съгласието и на Министерския съвет. Намеренията на кметството са сегашната постройка да се разруши, а на мястото й да се построят училище и детска градина, каквито в района няма. Поне такава заявка даде зам.-кметът Тодор Чобанов.

Печалният край на дома

на емигрантите няма нищо общо с романтичното му начало. То е поставено през 1981 г., когато тогавашната власт решава по повод на 1300-годишнината на българската държава да издигне помпозна сграда за българите, живеещи зад граница. Всъщност идеята е с още по-ранна дата - от 1979 г., и е на българската общност в Австрия. По това време на емигрантите не им е разрешено да отсядат в частни домове. Идеята е сградата да се издигне със средства, дарени от сънародниците ни в чужбина. В дипломатическите ни мисии започват да се дават дарителски свидетелства срещу 20 долара. 

За бъдещия дом е избрано място в края на София, с гледка към Витоша. Теренът обхваща 6800 кв. метра. Сградата е по проект на небезизвестния архитект Богдан Томалевски и е с доста сложна конструктивна схема. Това е другата причина след финансовата, която се изтъква за крайния неуспех на плана - за една плоча са се използвали огромни количества арматура и бетон. Домът е трябвало да бъде на 5 етажа с обща застроена площ от близо 10 000 кв. метра. В сутерена са планирани паркинг, технически помещения и кинозала, на партера - общи помещения и фоайета, на първия етаж - конферентни зали, а на следващите три - съответно ресторант, хотелски стаи и технически помещения. Сутеренният етаж трябвало да бъде заобиколен от галерия, осветяваща помещенията по естествен начин. Всеки горен етаж е бил издаден над долния. На такъв принцип са били направени сградата на Профсъюзите, Външното министерство, Националният исторически музей. 

Първата копка е направена през 1985 г., когато обектът е под контрола на Комитета по култура. Строежът на практика започва със средства, предоставени от Държавно-обществената организация, по-късно преобразувана във фонд "13 века България". Колко точно пари са събрали емигрантите, не е ясно. Споменават се суми в порядъка на 850 000 долара, но според данни на зам.-кмета по култура и образование на София Тодор Чобанов дарения са били не повече от 150 000 долара. През 90-те години става ясно, че 

в сградата са инвестирани 9 млн. лв. 

Те обаче се оказват твърде малко, за да се завърши тя. 

Проучвания на Мария Билга - доктор по история и изследовател на българските институции за работа с българите в чужбина, обаче показват малко по-различни числа. Според нея до втората половина на 1986 г. за строежа са постъпили 700 000 лева. По-голямата част от постъпленията идват в периода 1982-1987 г., като всички дарения са насочвани към фонда "13 века България" по специалната сметка "Строителство на дом "Родна стряха". 

"Предлага се Славянският комитет да се ангажира да издирва българи, търговци и бизнесмени за даряване на средства и ако те постъпват във фонда, голяма част от печалбата да бъде за строителство на дома", разказа за ДУМА Мария Билга. Проучванията й показват още, че бъдещата сграда трябва да се използва както за административни помещения на Комитета за българите в чужбина, така и като база за културно и стопанско обслужване на гостуващите в страната българи.

Както е известно, дотам не се стига. През 1990 г. при изграден пети етаж строителните работи спират. Недовършени остават последната плоча и главните греди и така домът се превръща просто в един обгърнат от гъсто стоманено скеле бетонов скелет. Главният изпълнител на проекта използва липсата на контрол и решава официално и едностранно да прекрати работата на обекта през март 1992 г. 

През следващите три десетилетия 

не липсват идеи за възстановяване

на строежа. В първите години на демокрация е създаден Инициативен комитет за спасяването на дом "Родна стряха" с учредители д-р Иван Антонов от Мюнхен, Атанас Фотев от Торонто и Красимир Пашов, експерт от Комитета за българите в чужбина. Те планират дарения и инвестиции отвън. 

През 2008 г. пък правителството решава да предостави имота безвъзмездно на фонд "13 века България" като опит да спаси сградата, която още тогава Столичната община планира да бутне като опасна. От своя страна фондът иска по-висока субсидия от 350 000 лв. за 2009 г. с мотива, че част от парите ще отидат за дострояване на дома. През следващите години нищо такова не се случва. През 2016 г. от "13 века България" отчитат, че строежът се нуждае от осъвременяване, от нови решения както за функцията на сградата, така и за начините на експлоатация и вариантите за дострояването й. 

Бъдеще в сградата, но с друга функция, вижда друг млад специалист само преди 5 години. Пред 2014 г. завършващият висшето си образование арх. Бранимир Брозиг дава живот на запуснатия строеж в дипломната си работа. Според него тя може да бъде адаптирана в бизнес инкубатор. Той установява, че вложените материали са били от високо качество, а времето не е оказало толкова пагубно влияние на конструкцията. Сега арх. Брозиг, който е управител на студио за интериорен дизайн и архитектура "IRchitect", оценява тогавашната си позиция като романтична и нереалистична. "Като по-зрял професионалист сега мога да кажа, че цената за запазване на оригиналния градеж не е обоснована", коментира пред ДУМА архитектът. Той се е убедил, че постройката е много специфична, и ако се махне скелето й, тя просто ще падне. Оприличава способа на градеж на гъба. "От шапката й е трябвало да висят етажи, но в момента тази шапка липсва, има само ствол и самите етажи", описва Бранимир Брозиг. Според него средствата, необходими за разрушаването на сградата и изнасянето на отломките, са в порядъка на седемцифрена сума. "Общината има избор между няколко лоши опции. Сградата да бъде оставена в този си вид, да се намерят баснословни пари да се завърши, да се отделят също толкова средства да се събори, като в един момент се направи публично-частно партньорство и друг да даде парите", обобщи архитектът.

Така се оказва, че бъдещето на имота като че ли не е много по-ясно от миналото му. Кметството действително е заявило намеренията си да строи там детска градина и училище, но явно не си е направило сметката откъде ще дойдат парите.

От друга страна, имотът е много апетитен и нищо чудно да се окаже, че към него са насочени едни по-различни инвестиционни намерения... 

Токът за бита още година с фиксирана цена

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 74

Общински проекти за 1,9 млрд. лв. са одобрени от МРРБ

автор:Дума

visibility 346

/ брой: 74

Домакинствата заплашени от "водна бедност"

автор:Дума

visibility 337

/ брой: 74

ОМВ търси партньор за проучване за нефт и газ в Черно море

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 74

Словакия отхвърля мигрантския пакт

автор:Дума

visibility 392

/ брой: 74

Сърбия осъди решение на ПАСЕ за Косово

автор:Дума

visibility 366

/ брой: 74

Байдън е годен за президент

автор:Дума

visibility 357

/ брой: 74

Накратко

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 74

Терористичен атентат

автор:Александър Симов

visibility 409

/ брой: 74

За аматьорщината в киното

visibility 335

/ брой: 74

Г-н Президент, сменете Главчев, не преговаряйте с мафията!

автор:Дума

visibility 340

/ брой: 74

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ