Разрушителни времена
/ брой: 130
Александър Симов
Точно в деня на митичното посещение на Зеленски, съпроводено с медийни стонове на удоволствие, една ужасяваща новина разтърси страната. Фолкпевицата Андреа била снимала клип на гроба на Иван Вазов.
В началото си помислих, че не съм чул правилно. Винаги съм смятал, че поне по едно нещо можем да имаме съгласие в тази държава - за това, че Вазов е литературен патриарх на който дължим поне елементарно уважение. Защото без него българската култура сигурно дълги години щеше да се лута преди да открие своята идентичност и собствен глас...
Оказа се обаче, че живеем в разрушителни времена.
И вече никой не може да ме убеди, че това не е умишлено посягане на основните стойности в нашия национален дух.
На кой човек със здрав разум или нормално мислене би му хрумнало да превърне гроба на Вазов в герой във фолк-клип? Кой би превърнал такова място в обект на пошла песничка?
Но така си казвах и преди.
А после Рут Колева си направи снимка за това как клечи в костницата в Перущица. Не знаела колко бил важен този паметник.
Ама такива като Андреа или Рут Колева все пледират за невинност поради незнание, но се опасявам, че този номер вече не минава. Ако беше един път, можеш да подминеш. Дори два пъти да беше, да замълчиш. Но тук виждаме цяла поредица от удари и то винаги съсредоточени върху онези хора, които са знак за нашата идентичност, които представляват гръбнака на българската култура, литература, борба за освобождение.
Сякаш някаква мътилка се опитва да изтрие паметта ни не просто за миналото, а да събори всички онези на чиито рамене стоим днес.
С какво е заслужил Вазов тази посмъртна гавра и превръщането на гроба му в обект на такава видео перверзия?
Нима някои хора не разбраха, че именно това посегателство ражда огромния протест и гняв на хората. И когато не успяха да разстрелят стойностите в сърцата им, решиха, че е време да се изгаврят с тях. Да се изгаврят с радостта от това да си българин. Да се опитат да се подиграят с тези, които ни направиха българи и са нашият знак за принадлежност в този свят. Да се опитат да опошлят естествената човешка радост от това, че си на мястото си, че си човек, който помни. Който чете. Който продължава да харесва Вазов, независимо от маниакалните опити да посегнат и на неговата памет.
Но този удар е директен изстрел в мозъците на младото поколение. Всичката тази мътилка е насочена срещу тях. Те са жертвите на разпада на обществото. Общество в което от младия човек се очаква да вдишва райски газ, да се рее из консуматорските мечти и в крайна сметка за него да няма нищо друго свято и смислено. Една нация се крепи точно от светостта на определени личности и събития и сега виждаме атака точно срещу това. Не знам каква е крайната цел. Сигурно някакво общество без памет, което не знае кое е, откъде идва и къде отива. Биомаса, която друса кючеци или се опитва да проумее някой хит на Рут Колева. Ето всичко това е опасно. По-опасно даже от геополитическите лакеи, които видяхме. Защото те са просто симптом на всичко за което говорихме дотук.