Разказано от Боби Михайлов

Станах ловец случайно. След Световното първенство по футбол през 1994 г. на всички от националния отбор ни подариха по една карабина. За да могат да ни ги връчат, трябваше да станем ловци. По-късно, през 1998 г., се запалих доста по лова.
Освен нормалните житейски неща, след футбола ловът ми доставя най-голямо удоволствие. Това ми е единственото хоби, с което си отпочивам и ме радва изключително много. Обикаляйки из страната, виждам колко много красиви места има. Въпреки че ловът малко ми пречи на контактите със семейството, все пак успявам да ги съчетая. Когато ме поканят на лов, съм почти винаги готов.
Преди години, по време на коледните празници, бяхме с голяма компания в гр. Априлци. Навръх Коледа сутринта към 6 часа излязохме при -25 градуса на лов. Вместо да празнуваме, ние студувахме.
В началото след успешен лов ми беше интересно как правилно и справедливо се поделя дивечът между присъстващите на излет. Това е нещо, което е полезно и за нормалния живот. Мисля, че отношенията между ловците са много точни. На лов всички са равни и няма повече или по-малко заслужили.
Случката ми с най-голяма тръпка е, когато отстрелях от едно чакало голямо прасе с глиги 21 см. Усещането беше велико. Сърцето ми биеше с 220 удара в минута и това е най-хубавото в лова. Не само заради чудесния трофей, а защото бях успял да победя.
Общото в очакването на пусията и пред футболната врата е неизвестността. Както по време на мач всяка секунда може да ти предложи различни ситуации, така и при лова. И в двата случая трябва да си добре подготвен физически, да си максимално концентриран и да реагираш бързо. Различното е, че когато спасиш дузпа, го правиш за всички, а когато отстрелваш трофей, е само за теб.
Ядосвам се, когато не уцелия животно. Естествено първо търся причината в себе си. Така съм научен във футбола. След това търся причината в пушката и мунициите, но когато имаш хубаво оръжие, причината си е в ловеца.    
Няма да забравя първото си сафари преди десетина години в Намибия. Бях с приятели. Невероятно преживяване. Спяхме направо на наколни дървени вилички. Без радио, без телевизия, но може да се каже, че е луксозно за саваната. Ставахме сутрин в 6 часа и към 17 часа се прибирахме. Към 21 часа заспивахме. Не мислиш за нищо, само за лова. Много красива природа. Небе, което не се променя въобще. Нямаше дъждове. Сутрин температурата беше около 0 градуса, а към обед става 25 градуса.
Ловувахме по три начина. Стреляхме от джипове, на варда около водоеми и с издебване пеша. Сдобих се с няколко трофея. Брадавичестия глиган го отстрелях последния ден, от чакало край водоем. Той не е като нашите глигани. Достига до 100 кг, и е с много по-големи долни глиги. Стрелях го от 120 метра. Моят беше около 50 кг. Трофеят е ценен, защото се среща много рядко.
Кудото е много красиво животно. Него го стрелях от джип. Беше на около 300 метра.
Антилопата гну се среща по-често. Те са на стада. За трофей се търси по-старо животно. И нея стрелях от джип.
Ориксът е едно от най-издръжливите животни в Африка. Трябва много точен изстрел, ако не, ще се наложи да вървиш след него 15-20 км. Ударих го също от джип с един изстрел.
Еланът е най-голямата антилопа, достига до един тон. Не го бях заявил, но имах късмет, че излязоха 4-5 големи екземпляра. Този трофей е 98 см и е много добър за Африка. Животното е около 800 кг. Стрелях го на чакало около водоем.