Разделено село

В едно родопско село са останали да живеят само двама старци - българин и турчин. Труден е планинският живот, но вместо да си помагат с каквото могат, те от години не си говорят и тяхната стара свада забавлява жителите на по-многолюдните околни села.   

Смях и плач напират, като си представим как дядовците се следят един друг зад порутените дувари и внимават да не се срещнат на някоя буренясала пътека, че ще им се наложи да си изясняват отношенията. Впрочем нашата публицистика изобилства с подобни сюжети. Нещо гризе отвътре родния автор и го кара да рисува българина като егоист и темерут, а читателите страстно попиват песимистичните теории за своя народ. 

Може и да се изненадате, но обективният поглед отстрани вижда нещо друго в българите: общителност и взаимопомощ. Според Глобалното изследване на ценностите България заема 18-о място в света по показателя "социална подкрепа". Нито една страна на Балканите не се доближава до нашето равнище на социална подкрепа. В това отношение изпреварваме държави като Германия и Швеция, да не говорим за САЩ. 

Скептикът ще възрази, че този резултат се дължи на методологията на изследването. Социолозите задават въпроса: "Ако попаднете в беда, имате ли роднини и приятели, на които можете да разчитате да ви помогнат?" Тъй като всички в България рано или късно изпадат в беда, хората са склонни да си помагат, защото не знаят кога и на тях ще им се наложи да търсят помощ. 

И така да е - има ли значение какъв е мотивът? Разполагаме с външно потвърждение, че българите не отвръщат лице от чуждата беда. Това е ценен социален актив и той следва да се използва. Вместо да се червим от националния си характер, по-добре е да се гордеем с високото ниво на взаимопомощ в обществото. Или поне да не го осмиваме. 

Защото осмиването на българската задружност се е превърнало в рефлекс за успелия роден интелектуалец. Бичуват ни, че не сме индивидуалисти, че обичаме да си ходим на гости без покана, да хапваме и пийваме заедно, да си помагаме. Социалната нагласа на българите се представя едва ли не за позорна. 

Ако разчиташ на съседа, няма да си купиш скъпа застраховка против кражба. Ако братовчед ти даде назаем 1000 лв. за ремонт на колата, банките ще загубят своята лихва. Осмивайки всичко това, модерните интелектуалци - индивидуалисти, изпълняват важна финансова задача, независимо дали го съзнават.

Казано е: ако едно царство се раздели против себе си, то не може да устои. Това, което виждаме в медиите и в партийния живот, внушава, че българите са разделен народ. Сякаш по всяка възможна тема - от енергетика и история, през спорт и отбрана до транспорт и минно дело, сме образували враждуващи лагери. 

Така изглежда на повърхността, но външните наблюдатели виждат в нас и нещо друго. А и ние си го знаем: дядовците може и да не си говорят, но изпадне ли един от тях в беда, другият ще дотича на помощ. Нека се гордеем с високата си социалност и да я превърнем в национална политика. Достатъчно дълго ни управляваха мизантропи.