Равноправие ли?

Ние и Европейският съюз. Дистанцията е голяма. Отношението на големите играчи в ЕС към нас е по-различно. Такова е усещането на българите осем години след като бяхме приети за пълноправен член на ЕС. И колкото и да се опитват да ни убедят в обратното, не могат. Вчера холандският посланик категорично заяви, че не сме третирани като "втора ръка" държава. Защо тогава, г-н посланик, а и вие, европейски лидери, не ни искате в Шенген? Защо обвързвате влизането ни в зоната без граничен контрол с Механизма за сътрудничество и проверка, който продължава да тегне над България и Румъния с вече изгубена ефикасност? Холандският посланик просто затвърди все по-ясното усещане, че политически критерии определят влизането ни в Шенген.
Откъде да дойде самочувствието ни на пълноправни европейски граждани, като още от приемането ни сме третирани като по-различни. Мониторингът бе въведен специално за нас. Хърватия, приета след България, никой не наблюдава, а едва ли същите забележки не се отнасят и за нея. Както и за други страни членки. Ние си знаем, че имаме много работа, но с липсата на яснота при какви точно критерии мониторингът ще бъде снет, тези доклади могат да продължат безкрайно. Що се отнася до корупцията, нея я има навсякъде в Европа и това е доказано от доклад на Еврокомисията, злоупотребите с европейски средства - също.
Разчитаме набиращата все по-голяма подкрепа кампания на лидера на ПЕС Сергей Станишев за приемането ни в Шенген да се увенчае с положителен резултат. Когато гласът ни в Европа започне да се чува по-ясно - това в голяма степен зависи от управниците ни, чиято политика на страх от Брюксел не води доникъде, може да говорим за равноправие. А не само за споделени европейски ценности. Които, както се вижда, все повече губят своята стойност.