Расте, но не поумнява

Венелин Ангелов

Реши се в София да бъдат направени велосипедни алеи. Хем екологично, хем евтино, хем здравословно! И се хвърлиха да строят. Забучаха булдозери, забръмчаха самосвали, затрещяха багери, запъшкаха валяци... За месец опънаха първата алея. Но в целия този устрем бутнаха навеса на близката спирка на градския транспорт. Не нарочно! Просто от всеобща всеотдайност и целеустременост стана белята – отнесе я един булдозер!
Видяха всичко това шефовете, хванаха се за главите:
- Отиде хубавата спирка! И то точно пред Всеевропейската седмица на спиркообслужването!
И спешно започнаха ремонт на спирката. Забучаха кранове, засвяткаха електрожени. Стана спирчица – да си оближеш пръстите. Дори еврокомисарят по спирките, гарите и чакалните, един мрачен датски темерут, и той бе дотолкова разтърсен от красотата на спирката, че една нощ, съвсем изваден от равновесие, ощастливи жена си, като я уважи в леглото, нещо, което не бе правил от години! Добре, ама ето ти на тебе беля - отдали се изцяло на ремонта, спиркостроителите събориха намиращия се съвсем близо до нея фонтан. Багер с един удар на кофата си изкърти лявата ръка и лявата и стомната в ръцете на голата скулптура в центъра на тематичния шадраван „Софийска девица налива софийска минерална вода, с цел да лекува камъните в бъбреците на софиянец”.
- Леле, какъв гаф! – хванаха се за главите общинарите. – Другата седмица пристига главният брюкселски отговорник по евроестетиката в източноевропейските населени места! Тъкмо чакахме да ни отпусне пари за битово-шеговитата скулптурна композиция „Шопи се чудят как да си пуснат водата в клозет на летище „Хитроу” и ето ти на тебе проблем – откъртиха стомната на момата!
В свръхсрочен порядък наредиха девата да бъде заменена от тоталитарната скулптура „Къпеща се звеноводка”, която сега преименуваха на„Брокерка взима душ след сделка на борсата”! Струпаха техника и ваятели, три дни и три нощи без почивка работиха, но се справиха с чест – броени часове преди евроотговорникът  да кацне на Терминал – 2, струите на водоскока заобливаха едрата гръд на звеноводката - брокер...
Добре, ама в устрема си фонтанаджиите да вземат и да прекъснат единствения кабел, който свързва Предна Европа със Средна Азия. Едно непремерено движение на някаква земекопна машина и готово – Ван ли беше, Жан ли, Ромпой остана без връзка с развиващите се демокрации в Средна Азия.
- Сега вече стана голямата беля! Да не се чудиме, защо ни спират парите от Брюксел!
Така изохка ръководството и нареди на главните държавни свързочници светкавично да се оправи кабелът! Креснаха им:
- Умри, но връзка дай!
Забучаха багери, затрещяха трактори, забумтяха дълбачки... За часове повредата беше отстранена. Поздравиха се с победата общинарите, а като се огледаха, хванаха се за главите – кабелоремонтаджиите бяха направили новопостроената велосипедна алея на дармадан - ровове, ями и дупки...
То се знае, веднага запретнаха ръкави общинарите и ...(виж началото)...
Това е то София – расте, но не поумнява!