Радикализация във Франция?

Националният фронт (НФ) на Льо Пен, който беше считан за политически труп след избирането на Никола Саркози, се връща в центъра на политическия дебат във Франция. Четирите месеца вътрешна кампания, през които Марин льо Пен и Брюно Голниш се бореха за лидерското място, бяха благословия за новата председателка. Марин може да се възползва от речите си и да изясни темите, по които се бори преди президентските избори от 2012 г., далеч преди конкурентите да станат известни. От избирането си Марин льо Пен получава благоприятни резултати в проучванията на общественото мнение. Сондажите са оспорвани, но показват засилването на НФ.
Целите й са да спечели доверие в икономическата и социална криза. Регионалните избори м.г. и вътрешният дебат й дават възможност да развие тезите си за силна държава и порицаване на кризата. На политическата сцена "Съюзът за народно движение и правителството са напълно дестабилизирани. Вече никой не им вярва", твърди Луи Алио, вицепредседател на НФ. "Гласувалите за Саркози през 2007 г. дали го направиха, за да има 40 000 емигранти повече, отколкото при Жоспен?", пита Филип Оливепрош, съветник на новата лидерка. Крайнодясната партия смята да се възползва от слабостта на изпълнителната власт, за да привлече този електорат, подчертава "Монд".
Различните проблеми, които разтърсват правителството - от аферата Бетанкур до случая Алио-Мари, също помагат за засилването на НФ. "Небезпроблемната република със сигурност играе важна роля", смята политологът Жан-Ив Камю. Според властите Мишел Алио-Мари не е направила нищо незаконно, но от гледна точка на избирателите е различно. Популярността на Марин льо Пен достигна върха си по време на дебата за националната идентичност през 2009 година. Изглежда се разиграва същият сценарий с дебата за светския характер на държавата. В помощ на Льо Пен идват, без да искат, и бежанците от Северна Африка, които пристигат на остров Лампедуза, близо до Сицилия. Льо Пен ще пристигне там на 14 март, а на следващия ден ще проведе пресконференция по имиграцията в Рим.
Льо Пен печели и от инициативата. Тя е единствената официално обявена кандидатка за президент на Франция, така че може да налага темите, които иска да обсъжда. Левицата още не е готова, а десницата често я следва. По време на изявление по телевизията на 27 февруари Саркози повтори почти дума по дума казаното от нея 13 дни по-рано по въпроса за имигрантите - неконтролируем приток вследствие на трагедиите, при който Европа "без граници" ще е на първа линия. Льо Пен предложи и сключването на споразумения с Испания и Италия, за да се позволи опазването на морските граници на Франция и "отблъскване в международни води на мигрантите". На 8 март същото заяви и депутат от Съюза за народно движение.
42-годишната Льо Пен се е обградила с хора от своето поколение, което също помага. Те са млади и нещата, които ги вълнуват, са темите на това поколение. За нея и някои от приближените й изявленията на баща й за Втората световна война са пречка пред успеха на НФ. Стратегията на "дедиаболизация" й служи добре. Марин льо Пен отнема от десницата гласоподаватели, които имаха задръжки да гласуват за баща й, но това не значи обновяване. В основата на партийната идентичност остава радикалното отношение към националната идентичност и имиграцията. Към това тя добавя и исляма, и светското начало, което й позволява да "демократизира ксенофобията си". НФ остава верен на себе си като ксенофобична партия.
Към това трябва да се добави личността на самата Марин, която привлича избиратели със своята приятна личност. В лични разговори тя умее да бъде твърда и рязка. И не на последно място Марин не крие, че е в политиката, за да упражнява власт, и е добра в това.