Явор Колев:
Работим за обществото, не срещу него
В интелектуалните звена на МВР сме идеалисти, твърди началникът на "Компютърни престъпления" в ГДБОП
/ брой: 252
ЯВОР КОЛЕВ е роден на 14 април 1964 г. в семейството на научни работници - баща му е учен по физиология на растенията, майка му - по биогенни стимулатори. Учи в столичното 20-о училище, продължава обучението си в португалския лицей в Мозамбик, после - в някогашната гимназия "Лиляна Димитрова" в Пловдив и в агрономическия факултет на Аграрната академия. Магистър по агроинженерство е, работи във Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) в Пловдив, където се занимава с въвеждането на информационна система в помощ на земеделските производители и с информационни технологии. Спечелва аспирантура по генетично инженерство в Московския държавен институт (МГУ) "Ломоносов", а съпругата му - аспирантура по почвознание в Санктпетербургския аграрен университет, но остават в България заради двегодишната си тогава щерка. Явор завършва полицейската академия в София, разузнавач е от икономическата полиция, разследващ икономически престъпления. По-късно учи във Франция, Испания, САЩ и в Будапеща, в академията на ФБР.
Почетен офицер е на службата за борба с киберпрестъпленията на Франция, награждаван е с най-високото отличие на МВР - "Почетен знак" III и II степен, Почетно отличие на МВР за "Доблест и заслуга" - трета и втора степен; през 2006 г. става полицай на годината, отличен е със златен медал "Правосъдие, свобода, сигурност" за заслуги за присъединяването на България към ЕС. Има отличия за защита на авторските права, закрилата на децата, за борбата срещу организираната престъпност. Има и награди от всички ръководства, както и от ректора на Академията на МВР. Той е първият носител на наградата на името на Джовани Фалконе, магистрат с изключителни заслуги в борбата с мафията. Връчена му е лично от председателката на Фондация "Фалконе" - сестрата на магистрата. Тя ми е най-скъпа и е признание и поощрение за работата на сектора за противодействие на престъпления срещу деца, срещу организираната престъпност, срещу посегателствата срещу деца в интернет, казва Явор Колев.
Женен е, има 24-годишна дъщеря - Христина, и 14-годишен син Валентин.
- Колко вида най-общо са компютърните престъпления? Или гениалността на българина - за добро и за лошо, е безкрайна в изобретяването, включително и на подобни безобразия?
- С промените в закона за МВР и правилника за прилагането му беше отделен приоритет на нашата дейност. Киберпрестъпленията и киберзаплахите са едни от петте приоритета както на ЕС, така и на НАТО. Киберпрестъпността е трансгранична и е много сложна като механизъм, защото постоянно се обновява. Всяка нова технология в интернет има двойно предназначение - за да улеснява живота на хората, но... веднага намира приложение и в престъпната дейност. Наскоро например задържахме педофили от Варна, които използваха нов комуникатор, софтуер, който не е популярен в България - Гигатрайб, но те вече бяха на "ти" с него, така че, преди да документираме престъплението, трябваше да го изучим и едва тогава да го докладваме в прокуратурата. Е, двама от тези престъпници вече са в ареста.
- Всъщност, г-н Колев, обикновените хора, като мен, си въобразяват, че седите пред компютрите и следите - ама всичко и всички. Как го правите, внедрявате ли "своите" специалисти сред високообразованите престъпници?
- Няма да коментирам въпроса ви за "внедрените специалисти". Но мога да успокоя обществеността, че сме на мястото си. И че българската полиция не следи форумите, не чете кой какво и против кого пише. В една демократична държава всеки има право на свободно мнение. Но ако изпълнява състави на престъпление - вземаме, разбира се, отношение. Но ви уверявам - ако критикувате правителството, властта, министъра ни, няма защо да ви следим. Интернет пространството е огромна държава, само в България има поне 3 милиона потребители. В света пък потребителите са над един милиард и половина - няма кой да следи всички, а и не е необходимо.
- Има гореща линия, има и обществен съвет за безопасен интернет. Може ли мрежата да е безопасна наистина? Дали и доколко, това е всъщност въпросът ми.
- Има гореща линия, тя се управлява от фондация "Приложни изследвания и комуникации". Тясно си взаимодействаме, там е и общественият съвет, с всички държавни и неправителствени институции, които имат отношение към закрилата и възпитанието на децата. Горещата линия отсява истината от плявата, отчита дали информацията е в българското интернет пространство, ако пък е в чуждото - изпращат ги до партньорите ни по света. А аз, при това - лично, отговарям на всеки зададен въпрос. На всеки! Имаме сайт, създаден през 2007 г. Признавам си, идеята за него "откраднах" от французите, сайтът информира за опасностите в интернет. В него може да се запознаете с най-новите форми и начини за извършвани престъпления и как да се предпазим, с "оперативната обстановка" в киберпрестъпността. Отговаряме на подадени сигнали, имаме и реализация по тях - събиране на доказателства например и предаването им на прокуратрата. Борбата с педофилията например е тежка работа - имаме случай на човек, "прекарал" чрез кибертормоз дете през няколко профила, принудил го да излезе на улицата.
- На всяко дете ли може да се случи, г-н Колев? Като полицай е ясно как реагирате, а като баща?
- Като баща съм различен - ако ми попадне такъв в ръцете... Но като полицай съм длъжен да спазвам закона, нямам право и не мога дори "да му посегна". Разчитаме на правосъдието. Нервните ни системи са раними - виждаме мръсотията, боклука и нямаме право да реагираме емоционално, а само и единствено - по закон. Емоционалната реакция не решава проблемите, затова съм се "заканил", че ще направя всичко необходимо престъпниците да отидат, където им е мястото. На всяка цена, но - при строго спазване на закона.
- Имате ли вярата, че обществото разбира колко е важно да има истинско доверие между вашата служба и хората?
- Всички, които са намерили разбиране и решение на проблемите си, ни уважават. Е, вярно е - полицията никъде по света не я обичат кой знае колко... Но я уважават. Само че и полицаите трябва да се държат така, че хората да разбират - техни защитници сме, стремим се да решим проблемите им. Седем дни в седмицата по 24 часа на ден се грижим да живеят спокойно. И това - с ниските ни доходи и при тежки условия на работа, отделени от семействата си, с недостиг на хора и техника.
- Сега ще ви попитам, както се казва, "от упор" - следите ли ни в интернет, ама честно, г-н Колев?
- Не. Категорично не. Дори и да искаме, няма как - ние сме 20 човека, как да следим 8 милиона? Не следенето е нашата работа, а и бихме нарушили закона. А това ще значи, че мястото ни не е тук, аз не бих имал морално право да остана. Пък и ако нарушим закона, ще пострадаме доста по-тежко от нарушителите на улицата например.
- Но се надявам, че не само и не точно това ви спира?
- Това все пак е една от гаранциите. Другият проблем е чисто морален. Дошли сме да работим за обществото, не срещу него.
- Това значи ли, че в сектора ви работят главно идеалисти, г-н Колев?
- Колегите ми в интелектуалните звена в полицията са наистина идеалисти. Макар че сме на фронтовата линия, заплатите ни са малки, а и е тежко да виждаш, че невинаги има правосъдие. Твърдя обаче - полицията е много амбицирана да си върши добре работата.
- Генералният секретар на Интерпол беше заявил на форум на висши полицейски служители в Париж, че "броят на екстремистките сайтове се увеличава лавинообразно". Заплахата вече е и глобална, и виртуална. У нас нещата по-различни ли са, отколкото по света?
- България е страна, в която законодателството е категорично, а и хората сигнализират, когато попаднат в екстремистки сайт или в сайт, проповядващ расова, религиозна омраза, насилие. Сигнализират ни журналисти, граждани, майки и имаме законодателство, което ни дава възможност да прекратим достъпа до въпросния сайт. Правим го. Твърдя - сега в България детска порнография няма, екстремистки сайтове - също. Те са извън България, прекратяваме достъпа до тях. Неслучайно и сайтове с продукти на интелектуална собственост нямат място в България.
- ГДБОП ли следи всъщност спазването на правата върху интелектуалната собственост? Да ви питам ли кой и защо затвори интернетната "Читанка"?
- "Читанката" нарушаваше правата на интелектуалната собственост, след като я спряхме, тя се изнесе в САЩ. Когато и ако нарушава закона, всеки подобен сайт ще бъде преследван.
- А дали секторът, който ръководите, може да превърне интернет във враждебна среда, но - за терористите и за екстремистите, призоваващи към насилие, г-н Колев?
- Ролята на нашия сектор, на ГДБОП, на всички сродни служби по света е и тази - да направим интернет враждебна среда за престъпниците и добра, приятелска среда за огромния брой хора, които ползват мрежата за забавление, обучение, пазаруване, бизнес. Престъпниците обаче трябва да си получат своето. Ако нямаме единно законодателство за киберпрестъпността, която е трансгранична, не можем да си взаимодействаме, затова ЕС в момента работи по този въпрос. Където има гаранции за оф лайн демокрация, там има гаранции и за он лайн демокрация. Обратното също е вярно. Как в интернет ще бъдат нарушавани гражданските права, ако имаме оф лайн законодателство, което ги гарантира? Всъщност българският парламент прие през 2002 г. много модерно интернет законодателство - и в НК, и в НПК, и в Закона за електронните съобщения, закона за електронната търговия, за електронния подпис. Няма да ми стигне времето да изброя всички, но имаме перфектна законодателна база. Въпросът е да бъде координирана тази база с международните закони.
- Можете ли, а и нужно ли е да следите всички сайтове, които съдържат насилие и секс? Те всъщност много ли са?
- Порнографските сайтове са като хазарта, законодателят е преценил, че след 18 години трябва "да можеш да правиш всичко". Така че трябва да ограничим възможността за хазарт и порнография на децата. Можем да го направим, механизмите са лесни - чрез кредитна карта, чрез други бариери. Но ако родителят и учителите не възпитават децата, когато се намесим ние, вече за съжаление е късно.