Пушката

Първата пушка е като първата любов. Жадувана, мечтана, изстрадана. Хубавата пушка вълнува въобръжението, както хубавата жена. "Ако един мъж не се интересува от оръжие или от лов - остави го" - казват старите хора. Открай време е предопределено мъжът да е воин и ловец. А какво е съвременният ловец без пушка? Най-добре го е казал А. П. Чехов: "Ловец без пушка е като клисар без глас."
Без да осъзнава нагона на кръвта, малкото момченце тича по двора, размахва пластмасовата пушка, "стреля" наляво и надясно и възторжено вика: "Бам-бам-бам..." Това момче живее във всеки ловец.
Възмъжалият юноша лъска до припадък зачисления му в казармата автомат, а до него старшината му говори нравоучително: "Както войнишкото сърце се нуждае от ласка, така и оръжието от смазка." Чака с нетърпение първите стрелби. Тръпне от оглушителния трясък, радва се на падналата мишена.
Но както й в любовта, пушката е удоволствие и ангажимент. Изстрадана е мъдростта, че "празна пушка веднъж на хиляда пъти гърми."
В днешно време пушки всякакви. Коя от коя по-хубава и, разбира се, по-скъпа. Най-важното за ловеца е пушката да му пасне и да му легне на сърцето. Тя трябва да е продължение на ръката му. Другото, завършващото "Аз". На пусията знания, умения и опит "отиват на кино", ако при натискането на спусъка не последва изстрел. И, не дай си боже, в този момент да те връхлита огромният глиган. По-добре жена ти да ти е изневерила, а не пушката. Затова ловецът се грижи, милва я, говори й. Не трябва да се притеснява, ако чуе от съпругата си ревниви нотки: "Ти повече обичаш другата (пушката)".
За всяка си има време и място.