Психодесните абсурди

На този свят никога няма да има нищо по-смешно, абсурдно и брутално от самозащитните механизми на колективното психодясно за справяне с реалността на епичния фон на срещата между Путин и Тръмп. Това се отнася за целия свят, но за целите на този текст ще се спрем върху българските метастази на кризата на световното либерално съзнание.
Даниел Смилов, всичкологът на десницата, е изревал, че събитието не е постигнало трайно примирие и значи се е превърнало в поклон пред "автократизма, агресивния национализъм и мракобесието". Особено иронично е, че тези мелодраматични трели идват от хора, които само допреди година не даваха и дума да се издума за мир, защото Русия ще загуби войната следващия четвъртък. Всяко споменаване на идеята за мир бе разглеждано като подозрителен путинизъм, мрачна русофилия и предателство на евро-атлантическите ценности. Много е умилително да гледаме как основните трубадури на войната сега стоят на брега на реката и леят кървави сълзи за несъстоялия се мир.
В целия хор от вопли ми се изгуби Христо Грозев, но именно от него от три години насам знам, че руската армия до вторник приключва с патроните, в сряда се разбунтува, в четвъртък прави поход до Москва, а в петък хвърчащите украински бригади влизат в Кремъл...
Това не е анализ, това е интелектуална катастрофа.
Още по-невероятно и сюрреалистично става, когато човек слезе на по-нисшите етажи на психодясната еволюция. Там носителите на светлината, пророците на промяната, величавите фактчекъри вече до един са убедени, че не Путин е бил в Анкъридж, а негов двойник. За целта се пускат снимки, измерват се уши, правят се сравнителни анализи между Путин от 2015-а и Путин от 2025-а. И това са хората, които иначе страшно обичат да мразят своите сънародници и да ги обвиняват, че не вярват във ваксините и са подозрителни към 5G технологията. Именно тези безкрайни описания всъщност раждат мита за Путин, защото само си представете колко трябва да е могъщ и всесилен руският лидер, ако един негов двойник е овъртолил целия американски елит около малкия си пръст. Защото това е другото, което ги стяга в кръста и в бъбреците. Руската дипломация постигнала успех, Путин бил легитимиран отново на световната сцена. Това е трагедия, ужас, кошмар, геополитически колики. А медиите безкритично го повтарят и разнасят от екран на екран.
Ама дайте и тук да бъдем честни. Ситуацията от 2022 г. насам показа, че не Европа, а вече дори и не САЩ, определят кой е в световна изолация и кой не. Путин в нито един момент не се е намирал в изолация и фактът, че може да мислиш така, изразява единствено огромно заслепение. А това е най-лошата възможна тактика, когато трябва да осмисляш реалността.
За съжаление, медийният елит на нацията се оказа тесногръд, фанатичен и абсурден. И заради това не можаха да схванат истинското значение на това, което се случи в Аляска. Опитите да омаловажат срещата всъщност са симптом на ужас, защото нагледно демонстрира колко безполезни, нещастни и отвратителни колективно са станали те.