Провал

На 11 януари операция "Непоколебима решителност" на Съединените щати, която се провежда срещу "Ислямска държава" на териториите на Ирак и Сирия (незаконно), напълно се разклати. В петък официално бе съобщено, че американските войски са започнали да напускат територията на Сирия, където влязоха, без никой да ги е канил през септември 2014 г. Така Пентагонът започна да изпълнява решението на президента Тръмп от 19 декември м.г., което пък стана повод за оставката на министъра на отбраната Джеймс "Бясното куче" Матис. Бившият генерал има всички шансове да получи съмнителната слава на една от последните политически жертви на сирийската гражданска война. Разбира се, разни кръгове във Вашингтон ще положат усилия да забавят това изтегляне, но дали ще стане два или три месеца по-късно от първоначално посочения от Тръмп месец март няма особено значение. Движението в обратната посока започна.

Началото на края на американската военна интервенция в Сирия бележи нов повратен момент в близо 9-годишната война в арабската република. Американците и европейско-турско-арабските им съюзници се провалиха в опитите си да унищожат Сирия. Не просто да свалят режима на президента Башар Асад, както многократно се заявяваше, а именно да ликвидират тази държава като единно светско образувание в Близкия изток. 

Ако през 2011-2013 г. някой все още е имал илюзии за ислямисткия характер на въоръжената опозиция, която с чужда помощ искаше да смени властта в страната, то през последните 5 г. стана безжалостно ясно, че сирийският народ, преобладаващата част от който предпочете да живее под властта на Асад, в райони под контрола на правителствената армия, си е имал и си има работа с откровена джихадистка агресия. Фактът, че през годините "Ислямска държава" и нейните деривати като "Джебхат ан Нусра", клонът на "Ал Кайда" в Сирия, който сега носи името "Хаят Тахрир аш Шам" (ХТШ) така бързо успяха да подчинят, практически без бой, останалите групировки и да получат контрол върху обширни територии в Сирия с техните ресурси, ясно показа пълната несъстоятелност на басните за светския, демократичен характер на бунта срещу Башар Асад. А зад всичко това стърчаха и стърчат все още уахабитските уши на Саудитска Арабия. 

Дори сега в отделно взетата провинция Идлиб, известна още като Резервата на таласъмите, поради събраните в нея различни терористични групировки от цяла Сирия, джихадистите от ХТШ за броени дни се разправиха с по-умерените си събратя и сега "Ал Кайда" контролира по-голямата част от Идлиб. Всичко това при пълното бездействие на съседна Турция. 

Всички "приятели на Сирия" си затваряха очите, запушваха си ушите и си стискаха носовете, но оставаха толерантни към ислямистките групировки, защото виждаха в тях силата, която е способна да свали Асад. Налагаха си да го правят с отвращение, защото бяха заложили твърде много на смяната на режима, но в крайна сметка това ги доведе до морален банкрут и те загубиха. 

Тези събития в значителна степен предопределиха и политическото поражение на САЩ в Сирия. След намесата на Русия през септември 2015 г. стана очевидно, че правителството в Дамаск ще оцелее, а след победата при Алепо, една година по-късно, стана ясно, че то ще победи и във войната. Работата изобщо не беше в някакви свръхусилия на руснаците. Те дори действаха под голяма психологическа преса. Да си спомним колко често тяхната намеса бе наричана авантюра и ги плашеха с "втори Афганистан". Победата на сирийската армия, нейните съюзници от Иран, Ирак, Ливан, постигната със сравнително умерената помощ на Русия, стана възможна преди всичко по морални причини. Какъвто и диктатор да е бил Башар Асад, нищо не можеше да се сравни с черния джихадистки ужас, който дойде на сирийската и на иракската земя, в. т.ч. и благодарение на действията на САЩ. 

Американците пренасочиха своите усилия към кюрдите не поради особена любов към техния стремеж за независимост, а защото изпаднаха в пълен стратегически банкрут в подривните си действия спрямо сирийската земя, западно от Ефрат. Подготвените от тях, срещу "скромната" сума от 600 млн. долара, уж умерени светски формирования или минаваха на страната на джихада след кратки схватки, или безславно гинеха в битките срещу сирийската армия. В крайна сметка се оказа, че САЩ, които през 2001 г. започнаха глобална война с "Ал Кайда", помагат на "Ал Кайда". Това не можеше да продължава дълго, без да дискредитира тотално американците, особено на фона на бежанския наплив в Европа и терористичните актове там. Подкрепяйки кюрдите, създавайки плацдарм на източния бряг на Ефрат, американците разчитаха да останат по такъв начин "в играта". Сега и на това му дойде краят. САЩ дадоха с намесата си напразни надежди на кюрдите и в Ирак, и в Сирия, че те ще получат накрая своята държава. Но реалността кара дори уж всемогъщите империи да отстъпват пред силата на непреодолими обстоятелства. Заиграването на американците с кюрдите заплашваше Вашингтон да се окаже противник на четири държави - Турция, Иран, Сирия, Ирак, които виждат в кюрдския въпрос пряка заплаха за териториалната си цялост. Това е много дори за САЩ, не можеше да бъде печеливша стратегия и американското военно присъствие в Източна Сирия просто губеше смисъл.

Сега у дома критикуват президента Доналд Тръмп, че подарил Сирия на Русия, като решил да се изтегли от нея. Това не е вярно. Не можеш да подариш нещо, което не контролираш. Той обаче вероятно направи най-умното нещо, откакто е дошъл на власт - измъкна САЩ от една провалена авантюра, с минимални имиджови загуби и при наличието на формален повод - превземането на последните селища, които са под контрола на "Ислямска държава". Темата с американското присъствие в Сирия все повече се превръща във вътрешнополитическа за САЩ, но това е друга история.

САЩ претърпяха поражение в Сирия. Групировките, които подкрепяха, са разбити или заврени в Резервата на таласъмите, където рано или късно ще бъдат довършени, наведнъж или на части. Минаването на Идлиб под контрола на "Ал Кайда" всъщност улеснява във външнополитически план бъдещите операции на сирийската армия срещу този регион. 

Кюрдите, които американците използваха, сега са принудени да избират между окупация от турски и протурски сили и завръщането на почетни условия в лоното на Дамаск, т.е. изборът им е предпоставен и преговорите вървят с пълна сила. Всеки, който се намира в подобно на кюрдите положение, трябва да си дава сметка, че може да бъде изоставен от американците, когато интересите им го налагат.

САЩ се изхитриха да се самоизолират и от преговорния процес. Казано на спортен жаргон, те заложиха на кон, който напусна дистанцията преди финала. В Астана, където заседават Русия, Иран и Турция, а не в Женева, където са събрани "Приятелите на Сирия", се работи реално върху мирния край на конфликта. За пръв път след 1989 г. сме свидетели как голям международен конфликт може да бъде разрешен без Запада да свири първа цигулка. Това е важно изменение в международните отношения.

2019 г. има добри шансове да стане последната година на сирийската гражданска война. Саудитска Арабия, Йордания и други държави си променят позицията спрямо Сирия. Посолствата започнаха да се завръщат в Дамаск, започна и масовото завръщане на сирийците. Вече неколкостотин хиляди бежанци си дойдоха в родните места от Ливан, Йордания, Турция, а и от Европа. Предстои много и трудна работа по отвоюването на Идлиб, интеграцията на кюрдските райони, сложният въпрос с контрола на сирийско-турската граница, отношенията с Израел, връщането на бежанците и възстановяването на разрушената страна. При това, както четем, американците смятат да пречат, а европейците най-малкото да не помагат на този процес. Но историята на сирийския конфликт ни учи, че и това ще бъде автогол за тях. 

Според някои наблюдатели изтеглянето на САЩ от Сирия, а и паралелно от Афганистан, рискува да се превърне в отстъпление от редица части на света. Прибързано е да се правят такива прогнози, но ако бумерангът, който САЩ изпратиха към други държави, се върне към тях, то това ще бъде проява на историческа справедливост.