Простреляната майка

Аз съм Валентин Стефанов Стефанов, жител на с. Забърдо, община Чепеларе, обл. Смолянска, роден съм в началото на 1937 г.
Един от поводите да ви пиша е този: бил съм с другарите от секаческата бригада на екскурзия на паметника на връх Шипка точно в 12 часа на 2 юни. Имахме честта да отдадем почит на загиналите, когато сирените засвириха. Времето бе хубаво, а гледката - чудесна. Впечатлени бяхме, че коли и хора заковаха на място за тези минути мълчание.
Ние, забърдовци, включително и аз, уважаваме 2 юни, слушали сме лично спомени от генералите Серкеджиеви. На 23 юни 1944 г. (дано не ми изневерява паметта) партизанска бригада на път за Гърция за снабдяване с оръжие, пуснато от английска мисия в превала от северна към южна страна в местността Мезар гедик, в превод "гробна долина", а след това наречена Партизанска поляна - се води тежко сражение между жандарми и партизани, даже са участвали и самолети, където загиват 5 партизани. Признателният народ, повечето участвали забърдовци, издигна бронзов паметник "Простреляната майка". За жалост вандали изнесли до мястото техника и го нарязали. После е демонтиран и с трактор довлечен в двора на бившото стопанство и на мен ми се губи мисълта сега къде е и кой трябва да го съхрани. Нека се знае, че Забърдо е дало 1 партизанин и 18 ятаци. Моята молба и вяра е, че ще направите всичко, за да се знае и помни, особено сега, при тази "герберова демокрация", която докара Родината и селата до просешка тояга и пълен колапс.