Промениха 16 закона заради бюджета на Касата

За около три часа депутатите приеха на второ четене бюджета на НЗОК за 2019 година. Мнозинството, очаквано, се похвали, че залага повече пари за здраве, но от опозицията предупредиха, че за пореден път няма яснота къде и за какво ще отиват въпросните средства. Бюджетът получи критики и за това, че чрез преходни и заключителни разпоредби се изменят реално 16 други закона. Това е в абсолютно противоречие със законодателния процес в България, коментира от трибуната проф. Георги Михайлов от ПГ на БСП.
Държавата залага над 5 милиарда за здраве. Според управляващите това е голям напредък. Според Българският лекарски съюз обаче има подводни камъни. Преди дни медиците излязоха с остра декларация, че властта не е удържала на думата си и не е забранила да се прехвърлят пера за здраве от едно в друго.

За това предупреди и проф. Михайлов. Здравеопазването трябва да излезе на светло, подчерта депутатът от левицата. Искаме да бъдат изсветлени разходите за здравно неосигурените пациенти, допълни той. По думите му това ще помогне и на НЗОК, на НС и на Министерство на здравеопазването да определят политика за изсветляване на доходите изобщо, за да се намалят тези разходи, които са сериозни – броят на здравноосигурените е 700 000. Левицата предлага и изсветляване на участието на държавата в заплащането на здравното осигуряване на най-уязвимите групи, деца и пенсионери. Ние много държим за цялата минала календарна година тези разходи да бъдат много точно определени по групи, за да може да се следи от държавата- какви  са разходите, в рамките на годината, които тя да уреди, обясни социалистът и подчерта, че това предложение е подкрепено и от Лекарския съюз.

В бюджета, предлаган от управляващите, няма нищо ново, категорични са от левицата. Според организацията на общопрокатикуващите лекари няма промяна в разходите и за доболнична помощ, въпреки че те реално са увеличени. Тенденцията, която те искат и която се препоръчва от Световната банка и Световната здравна организация, не е налице в този бюджет, каза още Михайлов. По думите му има и редица спорни предложения - болници, които са сключили договор след 1 януари, същата календарна година, няма да получат договор с НЗОК, НС да решава за разкриване на болници, а МС- за разкриване на дейности. По този начин административно се спира развитието на болниците.

Против сме лимитите при изпълнение на медицинска дейност в извънболничната помощ, заяви от своя страна доц. Георги Йорданов от БСП. Той подчерта, че депутатите трябва ясно да кажат дали приемат лимитирането на дейността, когато те се нуждаят от медицинска помощ и отидат в извънболничната помощ. Няма нормален човек, който да се съгласи да има лимит на това, което прави лекарят, когато нуждаещият се пациент отиде пру него и има нужда от лечение, каза още той.

Закриват Фонда за лечение на деца

Всички дейности, осъществявани досега от Център „Фонд за лечение на деца“ и Комисия за лечение в чужбина, преминават към Националната здравноосигурителна каса. Това е записано в преходните и заключителни разпоредби в Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2019 г. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев беше категоричен, че не се отменят никакви права на децата като пациенти за лечение в чужбина. Според него НЗОК има много по-голям капацитет в областта: „За миналата година те са направили разходи за трансплантации и на големи, и на малки за 80 млн. лв., докато Фондът за лечение на деца – само 12 млн. Парите ще бъдат чрез трансфер от бюджета на МЗ към НЗОК. Това гарантира, че тези пари няма да отидат за нищо друго, те са строго целеви и ще се използват за трансплантация на българските деца.
Към НЗОК ще бъде създаден и специален отдел към Дирекция „Европейски въпроси“.