Пролетно и зеленооко "Време за обичане"

Георги Драмбозов е от поетите, чието творчество следя от години. Писала съм за някои от стихосбирките му и забелязвам как постепенно става по-асоциативен, по-влюбен, по-дълбоко взрян в себе си, търсейки корените на вдъхновението си - в родния край, в очите на любимата, в поезията и в нелеката орисия на поетите и на родината ни днес. Мажоритарният тон, който преобладаваше в по-ранните му стихотворения, започна да става по-тих, по-минорен, отмерващ градуса на носталгичните настроения, отправени към детството, тържествуващата младост, илюзиите, отнесени по-късно от живота, уюта на родното място и бащиния дом - "моя будна Итака и сън", както възкликва в едно от стихотворенията си. Поезията - "двете крила на тленното му тяло", са заяквали в зелените листа на вековното дърво и зелената им светлина е огрявала пътя му напред и нагоре. Георги Драмбозов е поет с тревожно перо, с остри възприятия и чувство за дълг пред родината и това определя в известна степен самобитността на поезията му като цяло.
В  новата стихосбирка "Време за обичане" водещи мотиви, както вече споменах, са любовта, родното място, поезията... Мотивите се припокриват интонационно, припокриват се и изповедните откровения, които всъщност са емоционално наситен вътрешен монолог. Преминал през различни житейски творчески изпитания, поетът споделя преживяното с омекотени тонове, с едва доловими носталгични нотки. По-голямата част от творбите във "Време за обичане" са посветени на любовта и за да бъда по-точна - на любимата.

Любовта е органична част от неговото съществуване и начин на живот, на поглед към света и към ближния. Импресивното настроение на любовните стихове осветлява по своеобразен начин образността и показва индивидуалността на поетичния почерк на автора, прозренията му за естествената хармония между емоцията и копнежа за споделеност на чувството, което става все по-есенно и все по-тъгуващо:
                 
... Какво е любовта ми с главна буква? -
усещане, изпратено от моя Господ Бог.
Вън есенният вятър по стъклото чука,
аз вече се смалявам - посивял и строг.
Любов, любов, момчето в мен обичай!
то всяка нощ към теб изпраща своя влюбен зов.
Необяснимо е любовното привличане,
обичай ме, обичай ме до смърт, Любов.

Поезията на Георги Драмбозов във "Време за обичане" е отражение на неговата нравственост и духовност, на емоционалното му отношение към житейските предизвикателства и дълбоката му привързаност към родното място, към поезията, която за него е начин на живот. От стиховете, посветени на поезията, блика любов и тревога за нейното бъдеще и бъдещето на нейните създатели. Усеща се в тези лирични късове и предчувствието му за отдалечаването на човека от нея в това бездуховно и безлюбовно време. Личностните преживявания, претворени в поезия, за него са свещенодействие и все още жива вяра, че все някога някой ще прочете негово стихотворение и то ще го развълнува по човешки:
            
Аз трябва всеки ден да се доказвам
и всеки ден да почвам пак "с начала".
Сърцето скоро ще разкъса пазвата,
очи без цвят, косата - посребрял
..................................
Дъхът ще спре, душата ще отлита
от моя свят в пространства по-лирични.
Едва ли друг поет за мен ще пита,
но знам - все някой този стих ще срича...

Сакрално е чувството в творбите за родния дом и близките на сърцето му хора. Носталгичното есенно настроение е особено затрогващо с все по-честото завръщане при корените, детството и   ранните младежки години, към магията на родния дом с древната  смокиня, родителите, които с пот са съградили своята лястовича стряха, вече ослепяла от самота. Завръщане към родовия корен,  когото само една пролетна сълза може да съживи, към тичащото босоного момче, към невръстната любов, все още застанала на брега на Дунава:
     
В моя град спи надеждата в дървена люлка,
златен Месечко къпе се в Дунава син,
а баща ми ме учи да свиря цигулка...
Моят град - мое време за обич. Амин!

В моя град пак тупти на Алеко сърцето
и щастливи сирени ме викат на път.
Моят град пак ме учи до днес под небето
да обичам, обичам - и тук, и отвъд...

Лиричните импресивни състояния с всяка нова стихосбирка все повече завладяват перото на поета. Тук, във "Време за обичане", те се открояват с тънката си чувствителност и пастелна метафоричност. Между тях мога да спомена:"Време за обичане", "Сезонно стихотворение", "Завръщане след славата", "Вечност", "Птицата на тъгата", "Дунавска равнина", "Миг и вечност", "Звезда вечерница ви свети" и още няколко други.
Изобщо, в новата си поетична книга Георги Драмбозов е вместил света на любовта във всичките й измерения и превъплъщения. Завладяващата емоционална енергия привлича и въздейства върху сетивата на читателя - ако тези сетива са отворени за любов. Любов, без която - изпраща ни личните си послания поетът, не може да има истински пълноценен живот. Любов, на която са подвластни всички сезони. Това послание е особено завладяващо в "Сезонно стихотворение". И в друго, което е символ на неостаряващата любов - пролетно зеленоока, с чукащи в такта на сърцата ни капчуци... "Време за обичане" - три думи, които казват всичко за поезията на Георги Драмбозов в най-новата му поетична книга.