14 Юли 2024неделя07:04 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

СНИМКИ ЛИЧЕН АРХИВ

Срещи

ПРОФ. МАРИН ДАМЯНОВ: В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ ЗЛОТО Е ИЗБОР, НЕ Е ОБРЕЧЕНОСТ

Но за някои хора този избор е доста труден, казва известният писател, сценарист и преподавател

/ брой: 94

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 1632

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА


Проф. д-р МАРИН ДАМЯНОВ е преподавател по кинодраматургия в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Същата специалност е преподавал в СУ "Св. Климент Охридски", в ЮЗУ "Неофит Рилски" и в "Артколеж" в София. Работил е като редактор в Студията за игрални филми "Бояна". Сценарист, диалогист и драматургичен консултант е на близо 30 игрални, документални, тв филма и сериала, сред които "Маргарит и Маргарита", "Козият рог" (1994), "Огледалото на дявола", "Съдилището", "Събирач на трупове", "Гешев", "Парцалев", "Сбогом, Джони", "След сезона", "Майор Томпсън", "Изкуството да падаш" (който преди дни спечели наградата "Васил Гендов" за най-добър пълнометражен игрален филм за 2023 г.) и др. Автор е на 3 сборника с разкази и на 4 романа - "Сбогом, Джони”, "Казусът Рози", "Време за убиване", "Самурай от Надежда". Сценарист е на предаването за култура "Суматоха" в БНТ (2002-2006). Автор на теоретични статии и монографии. Филмите, в които е работил, имат десетки награди в България и чужбина. Проф. Дамянов има персонални отличия като сценарист и над 15 литературни награди. Член е на Съюза на българските филмови дейци - Гилдия "Кинораматурзи", Асоциацията на българските филмови, телевизионни и радиосценаристи (БАФТРС), която е асоцииран член на Федерацията на сценаристите в Европа (FSE).

 

- Проф. Дамянов, новият филм на Константин Буров по Вашия роман "Сбогом, Джони" вече е по кината, но преди това бе представен пред българска и чуждестранна фестивална публика. Как зрителите възприемат филма, който носи съвременно и актуално послание - за борбата между доброто и злото, която всекидневно всеки води вътре в себе си?

- Нямам кой знае какви наблюдения на зрителските реакции. Българската публика не е свикнала да гледа трилъри родно производство - този жанр не е развит у нас. Традиционното българско кино е доста битово, свързано с мизерия, отчаяние, самобичуване, нещастна любов. Тези теми подхождат повече на драма, отколкото на трилър. Трилърът избира главните образи от групата на злодеите и групата на жертвите. Те понякога си разменят местата... Има елементи на трилър в "Козият рог" на Методи Андонов и римейка на Николай Волев, но в тези филми има и други теми.

Проф. Марин Дамянов по време на лекция

Многото фестивали, непрекъснато оповестяваните награди понякога внушават на режисьорите, че целта на филма е да вземе награди. Правенето на филми се превръща в нещо като спорт! Има много филми, които печелят награди, а след 2 години никой не ги помни. Изкуството не трябва да е спорт. Филмите трябва да се правят, за да развълнуват зрителя - да го трогнат, разсмеят, разплачат, уплашат - според жанра и стилистичния ключ. 

- Психологическата зависимост ли е най-страшното, в което човек може да изпадне, без да си дава сметка, в стремежа си да разреши един възникнал проблем? Поставяте въпроса и за цената на помощта и до какво може да доведе един такъв подарен жест. 

- Едва ли е най-страшното, но може да доведе до страшни неща. Ето един "спасител" - Адолф Хитлер, който зомбира половината германски народ и принуди с жестокости другата половина да си мълчи. Докъде доведе това? Както се казва във филма, човекът на злото може да бъде намерен навсякъде - и край нас, и в политиката, в съда; властта над другите хора привлича като магнит потенциалните хора на злото. Във всеки човек има не само частица от Бога, но и зрънце от злото, което може да поникне. Разбира се, така сме създадени, че по-лесно забелязваме злото у другите.

- Образно казано, Джони е Дяволът, а Кранки е млад човек, който поради фатална грешка и стечение на обстоятелствата се превръща по-късно в негова жертва, като е обсебен от него. Как човек може да се спаси в подобна ситуация, без да наруши собствените си морални принципи?

- Доста трудно е, защото злото ни обещава лесни и бързи решения, и освен това ни освобождава от отговорност. Хитлер е казвал: "Аз отговарям за всичко!". Но впоследствие на много нацисти това оправдание не е свършило работа. Справка - Нюрнбергският съд. Доколкото си спомням, някога в Устава на армията имаше параграф, нещо от рода на "Никой военнослужещ не е длъжен да изпълнява противонародна заповед". С други думи - ако ти наредят да стреляш по мирно население, не си длъжен да го изпълниш, иначе носиш отговорност, въпреки че си изпълнявал заповед. Дано още да има такъв параграф в устава.  

Убеден съм, че в повечето случаи злото е избор, не е обреченост. Но за някои хора този избор е доста труден... Сатаната е обаятелен, той е изкушаващ, иначе никой няма да тръгне след него. 

- Вие сте опитен сценарист на филми и сериали. Как се адаптира сполучливо за екрана един роман, в който многото детайли, описания и второстепенни герои ни дават допълнителна информация и въздействие към главната линия на повествованието, на историята? В някои случаи хора, които са чели даден роман, очакват да открият във филма всичко от книгата и остават неудовлетворени. 

С актрисата Християна Стоименова, която изпълнява една от главните роли във филма "Сбогом, Джони"

- Трудно е, и за свой роман, и за чужд. Това е нещо като превод от един език - литературния, на друг - киноезика. В единия език водещи са думите, в другия - изображението. Има много разлики, не би стигнало времето да ги изредим. И други проблеми - литературата е многословна, киното е лаконично, особено ако се екранизира роман. Трябва да се изведе основната идея, а всичко друго - да се съкращава безжалостно. Накрая, ако романът е прочут и четен многократно, зрителят често остава разочарован, пита: "А защо го няма еди-кое си от романа?". По най-добрите романи трудно се правят най-добрите филми. Причината е, че всяка история има форма, която й пасва най-добре. Една история е идеална за роман, друга - за филм, трета - за театър. Има и изключения, например "Полет над кукувиче гнездо" - прекрасни са и романът, и филмът, и театърът. Но, както знаем, изключенията потвърждават, че това е правило, а не необорим закон.

- "Сбогом, Джони" е заснет за 24 дни. Вероятно и с ограничени средства. Много режисьори, дори известни с високобюджетните си продукции, твърдят, че парите не са най-важното за един филм, а преди всичко хубавата история. Налагат ли се обаче известни компромиси, ако времето и финансите ограничават екипа?

- Разбира се, че има и прекрасни филми, заснети с много малко пари. Но това зависи от сюжета, от снимачната техника, от локациите, от актьорите, които се прехранват от хонорарите си. За съжаление, "Сбогом, Джони" не е от най-лесните постановъчно - в него има каскади, локации извън София, изоставен хотел, манастир, затворническо общежитие... Продуцентът Добромир Чочов ("Доли медия") направи чудо, за да стигнат парите. Ако изобщо са стигнали...

- Като белетрист вниманието Ви често е насочено към психологическия трилър. В съвременното българско кино достатъчно ли е застъпен този жанр?

- В момента обучаваме студентите в НАТФИЗ какво е трилър и как се прави. Имат и задача екипно да заснемат кратък трилър. При бедно и нискобюджетно кино трилърът е благодарен жанр - може да се направи с трима-четирима души, с малко пари и много мислене по драматургията.

Режисьорът на "Сбогом, Джони" Коста Буров отначало си представяше филма ни по-скоро като драма с елементи на трилър. Сега вече Буров е привлечен от жанра "трилър", оцени възможностите му. Трябва да уточня - една и съща криминална история обикновено може да бъде разказана в различни жанрове - като трилър, като крими-драма, като криминален филм със загадка, дори и като крими-комедия, и т.н. Това става с леко манипулиране на основната емоция и сюжета. Зависи кого ще изберем за протагонист - убиеца, жертвата, детектива, който разкрива убийството, или примерно майката на убиеца... Трилърът изисква сериозна подготовка и от сценариста, и от режисьора, от оператора и художника на филма, даже от композитора - автор на музиката. 

Проф. Марин Дамянов със студенти в НАТФИЗ

- Преподавател сте по кинодраматургия в НАТФИЗ. Какви теми и сюжети вълнуват младите хора, които трябва да научите как да създават убедителни и въздействащи сценарии?

- Отначало повечето от нашите студенти идват без особен жизнен опит. Един колега професор някога се оплакваше: "Ама омръзнаха ми тия истории за първата целувка, първата среща и подобни..." Поради недостига на личен опит отначало студентите се опитват - съзнателно или не - да подражават, да копират. Обратната крайност също е проблем - когато се вкопчват в някоя преживяна случка и искат да я направят на филм; но често това е случка, която интересува само автора на филма... Личният емоционален опит е необходим, но нищо не може да отмени необходимостта от "благородното изкуство да съчиняваш". Успехът е най-вероятен, когато се обединят емоционалният опит и способността да съчиняваш. Но никога не е гарантиран...

- Автор сте и на документалния филм "Ботев - в сянката на паметника". При документалното кино нещата като че ли са по-ясни. Но игралните филми, посветени на наши национални герои, почти винаги са много оспорвани. До каква степен е допустимо авторът на един художествен филм да пресъздава своята представа за Героя?

- Не сме имали проблеми с възприемането на документалния филм за Ботев. Като (съ)сценарист имам и други документални филми за "Героя". Единият е "Майор Томпсън - (не)нужният герой". Той вече имаше фестивална прожекция. Другият е завършен, но още не е показван, казва се "Нашата чужда война" - за героичната битка на българските рейнджъри в Кербала и посещението на президента Първанов при тях. Премиерата на "Нашата чужда война" е запланувано за 29 май от 16,15 ч. в Дома на киното. 

Филмите за Героя изискват особено внимание, те са рискови, защото докосват дълбинни, почти религиозни емоции у реципиента. Допълнителен проблем е, че всеки има своя представа за Героя. Бих казал, че ефектът от такъв филм се удвоява в едната или другата посока - ако филмът се приеме добре от зрителя, той го надценява; ако филмът разочарова зрителя, той - обратно - напълно го отхвърля. Един посредствен филм, ако не е за Героя, би минал незабелязан; но един посредствен филм за Героя предизвиква тотално отхвърляне и скандал. За християнския свят Иисус Христос е супергерой. Но вижте колко е трудно да се направи добър филм за него! Ако образът има сложен характер, има своите слабости, изкушения и колебания, филмът не е каноничен и църквата го отхвърля. Ако образът е каноничен, филмът е скучен, защото според Библията Христос няма слабости, няма тъмна страна и вътрешен конфликт. Така че трябва да се внимава с Героя. Има един филм за пророка Мохамед - популярен в арабския свят. Но там са подходили разумно - не се показва лицето на Мохамед, а само въздействието му върху околните. От друга страна, хората имат нужда от филми за Героя! Помня как и децата в училище пееха песента от филма "Капитан Петко войвода".

Аз лично, ако правя игрален филм за Ботев и Левски, бих опитал да разкажа историята през погледа на брата на Левски, който е бил и в четата на Ботев, бил е и опълченец, преживял е и разочарования след Освобождението. От дистанция, от страничния поглед като че ли е по-малко рисково да разказваш за Героя. Иначе - ако искаш да гледаш света през очите на Героя, да разказваш от негово име - тогава има риск да си въобразиш, че си равен с него. Това не се отразява добре на никой творец и дразни зрителя. 

Обявяват кандидат-купувачите на "Виваком"

автор:Дума

visibility 1179

/ брой: 131

Плащаме до 10 лв. за чадър на морето

автор:Дума

visibility 1098

/ брой: 131

НАТО пуска военен коридор през България

автор:Дума

visibility 1276

/ брой: 131

Левицата във Франция търси премиер

автор:Дума

visibility 1142

/ брой: 131

Фантазии и шамани

автор:Александър Симов

visibility 1273

/ брой: 131

Райски намерения по пътя към ада

автор:Деси Велева

visibility 1282

/ брой: 131

В очакване на Конституционния съд

visibility 1173

/ брой: 131

Датата - 12.07.2024 г.

автор:Дума

visibility 1189

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ