Проф. Антоний Тодоров: Обществото няма да приеме нов кабинет на Борисов

- Г-н Тодоров, кална кампания, кървави избори - всякакви определения има за предстоящия вот. Склонно ли е обществото да приеме поредна евентуална победа на ГЕРБ, дори с малко? Възможно ли е това да възобнови протестите?

- Кампанията ще е много остра, тя няма как да не продължи целия процес на остро съперничество и противопоставяне от началото на протестите през миналата година досега. Напълно вероятно е ГЕРБ отново да получат най-много гласове, това поне говорят повечето социологически анкети от последните месеци. Макар, вероятно, да не постигнат резултата си от 2017 г. Бойко Борисов се окопити след видимия страх по време на протестите и ГЕРБ успяват засега да мобилизират своето електорално ядро. Въпросът е до каква степен ще се мобилизират избирателите, които подкрепят партията прагматично, но вероятно са разочаровани от поредицата скандали около премиера (къщата в Барселона, "чекмеджето" с валутата или изтеклите записи). 

Очаквам по-ниска от обичайната активност, също и заради пандемията. Обществото не изглежда склонно да е простило на Бойко Борисов и да приеме отново правителство под негово председателство, вероятно ГЕРБ ще се окажат изолирани в новия парламент, както това беше през 2013 г. Но ако все пак, благодарение на някоя от новите парламентарни партии или на ДПС бъде сформирано ново правителство на ГЕРБ, очаквам възбуждане на протестите от най-малкия възможен повод.

- При сценарий с победа на ГЕРБ Борисов ще направи всичко възможно да състави правителство. С кого обаче би могъл да се коалира, за да постигне мнозинство? Засега всички опозиционни сили декларират, че няма да се коалират с ГЕРБ. "Патриотите" се разпаднаха, а влизането им в новото НС не е съвсем сигурно - на ВМРО самостоятелно, както и на новата коалиция на Симеонов и Марешки. 

- ГЕРБ, както казах, вероятно ще останат изолирани, но в България всичко е възможно. Ако те получат първия мандат, със сигурност ще опитат да съставят правителство, дори и на малцинството, с уговорена подкрепа от страна на други партии. Тези други партии обаче ще имат огромното затруднение да обяснят на обществото и на собствените си избиратели защо го правят. "Патриотите" вероятно ще останат извън парламента, новата коалиция на НФСБ и "Воля" е опит за спасение в последния момент. Но поотделно тези партии имат малък шанс да прескочат бариерата от 4%. ГЕРБ няма да могат да разчитат на повторение, макар и в друг формат, на сегашната си коалиция. Не вярвам нито Слави Трифонов, нито Мая Манолова да се съгласят да подкрепят ГЕРБ. Още по-малко очаквам това да стане от страна на "Демократична България", макар ГЕРБ да опитат да изиграят картата на коалиция от "партии от ЕНП". От ДПС са непредвидими и способни на всякакво решение, така че те могат да осигурят евентуално мнозинство, при това без особен риск да бъдат наказани от избирателите. Но пък за ГЕРБ това може да бъде много рисковано. За всяка партия, която реши в новия парламент да заиграе отново с ГЕРБ, това би бил нейният политически край. Затова предполагам, че в новия парламент ГЕРБ ще бъдат политически изолирани.

- Ако левицата е победител, какви са шансовете й да състави кабинет - възможните варианти и партньорства?

- БСП едва ли ще се подведе да търси "голяма коалиция" с ГЕРБ, макар да допускам, че Бойко Борисов би могъл да го предложи дискретно. Вероятността левицата да излезе първа на изборите не е голяма, но дори и тогава тя няма да има мнозинство и ще трябва да търси партньори. Това е много трудна задача, ако става дума за партийно правителство, подкрепено от други партии. Слави Трифонов и Христо Иванов категорично изключиха всякаква коалиция с БСП, макар че си дават сметка, че дори всички нови партии в парламента заедно не могат да постигнат мнозинство. БСП пропусна да договори някакво сътрудничество преди началото на кампанията, жестовете й към извънпарламентарната опозиция изглеждаха като опит за политическа реклама. А и честният въпрос беше дали БСП наистина смяташе за възможно политическо сътрудничество с партиите на протеста? 

Възможно е БСП да договори непартийно правителство, подкрепено от по-широка коалиция, без ГЕРБ и ДПС. Всичко зависи от това какво конкретно ще предложи. Вероятно може да се постигне съгласие за една минимална програма, която просто да разгради политическия монопол на ГЕРБ, а след това - вероятно нови избори. Такава формула неизбежно ще породи обвинения за създаването на някакъв анти-ГЕРБ Отечествен фронт, но нещата са стигнали дотам, че демонтирането на съществуващия политически монопол изисква сътрудничеството на много различни по природата си политически сили.

- Виждате ли ключова роля на ДПС и в следващия парламент? Тях обикновено никой не ги иска, но те винаги са в подкрепа на властта при гласуване на важни закони, затова мнозина смятат ДПС за неофициалния си партньор.

- Може би в следващия парламент ДПС няма да е толкова незаобиколим фактор, колкото досега в много случаи. От движението трябва да знаят вече, че имат като воденичен камък един известен бизнесмен и макар че вече заявиха отново доверието си към него, може би прагматизмът им ще стигне, за да се дистанцират. В настоящия момент ДПС не изглежда възможен открит партньор за никого. Може да бъде прието само в скрита договорка, но тя неизбежно би станала явна, когато се стигне до гласуване на проект за правителство. ДПС има да извърви път до промяна, която да го направи възможен и дори желан партньор в управлението. Но не пречи, ако оттам приемат да бъдат привлечени в подкрепа на управление, което да замени ГЕРБ, макар и временно, за една минимална политическа програма.

- Възможен ли е кабинет с мандат на някоя от новите и по-малки партии, като се разчита на плаваща подкрепа, или това е екзотика? Кой би имал интерес? 

- Всичко ще зависи от това колко и кои партии ще успеят да прескочат бариерата. Както и от способността им да преговарят за подкрепа и да привличат партньори. Най-често наблюдателите споменават "Има такъв народ" (Слави Трифонов), "Демократична България" (Христо Иванов) и "Изправи се! Мутри вън!" (Мая Манолова). Но дори към този момент няма някаква видима заявка за правителствено споразумение между тях. Въпросът е коя от тези организации ще бъде най-диалогична, за да привлече като партньори не само другите нови партии в парламента, но също БСП, а защо не и временно поне ДПС? 

Мнозина са убедени, че правителство с мандат на една от новите партии е екзотика, най-малкото защото за някои знаем твърде малко. Не ни е ясен възможният правителствен екип на Слави Трифонов, не е ясно и разпределението сред многобройните организации около Мая Манолова, не знаем доколко ще издържи коалицията на "Да, България", ДСБ и Зелените пред изпитанието на участие в правителствена формула със Слави Трифонов и Мая Манолова. Тези партии се държат така, сякаш разчитат да постигнат всяка самостоятелно успеха на НДСВ през 2001 г. Но това не изглежда възможно.

За съжаление, опозицията - парламентарна и извънпарламентарна, не успя да постигне минимално съгласие по една, макар и ограничена във времето, програма за демонтиране на политическата хегемония на ГЕРБ. Програма, която да разчисти някои основни зависимости между бизнес и политика, да прекъсне практиките на използване на държавата за частни цели, да постави прокуратурата под контрола на гражданите, да върне доверието в съдебната система.

- Колко "живот" давате на новия парламент и дали служебно правителство на президента би могло да промени политическата конфигурация, ако се стигне до него?

- Много е вероятно новият парламент да не успее да състави правителство и тогава нови, предсрочни избори са неизбежна конституционна процедура. Заедно със служебно правителство, от което ГЕРБ най-много се страхуват, защото предвиждат пълна ревизия на досегашното управление. Предсрочни избори могат да се състоят в този случай в края на юли - не много удобен за избори сезон, при това близо до президентските избори през ноември. Много ще зависи от състава и общата политическа подкрепа на такова правителство. В този случай партиите се въздържат да участват пряко, освен онези, които се надяват да спечелят предсрочните избори. Но в този случай ревизията на досегашното управление ще бъде много силен коз. А донякъде тези обичайно три месеца на служебното правителство ще позволят на партиите да изяснят позициите си и да намерят евентуално по-трайни партньорства за бъдещо управление. 

Не бива да се изключва възможността от повторен провал на парламентарните мнозинства и ново, поредно (а вероятно и същото) служебно правителство, чийто мандат обективно да се проточи. В такъв случай тези втори предсрочни избори ще съвпаднат с президентските и ситуацията вече е съвсем непредвидима. Затова ще е по-добре новоизбраният през април парламент да намери сили и въображение за ново правителство, което да е различно от настоящата политическа коалиция.