Проектът "Белене" - какво следва

Миналата седмица парламентът формално размрази проекта за изграждането на атомната централа "Белене" и възложи на правителството да търси стратегически инвеститор за изграждане на ядрените мощности изцяло на пазарен принцип. Така ще бъде направен опит за оползотворяване на направените вече инвестиции за 3.5 млрд. лв., но без държавни гаранции за кредити, договори за изкупуване на тока от централа или за покриване на разликата с пазарните цени, както и без прилагане на други непазарни механизми.
Това решение идва в условията на мъгляв инвеститорски интерес, шест години след друго решение на парламента - да подкрепи решението на първия кабинет на ГЕРБ за замразяване на проекта заради  сеизмичен риск и недоказана икономическа ефективност.

Варианти 

Досега вариантите бяха четири.
- Първият е просто България напълно да се откаже, като тогава проектът ще пропадне, както са пропадали и други крупни проекти. При подобен вариант загубите за държавата лесно могат да се сметнат. Към вложените досега 3 млрд. лв. трябва да се прибавят и парите за оборудването, ако то не бъде продадено.
- Страната да довърши АЕЦ "Белене" като собственик на проекта със 100% държавно участие. Това значи, че България ще разполага изцяло с тази централа в бъдеще и ще взема решения.  Този вариант е малко възможен, защото правителството нееднократно е декларирало, че не може да отдели 10 млрд. лв.
- Втората атомна централа да бъде построена с финансов партньор. След  като България вече е похарчила над 3 млрд. лв. за строежа на площадката и оборудването, тя може да покани съдружник за довършването на централата. В какво съотношение може да бъде това съдружие е въпрос на бъдеща преценка и преговори.
 - Проектът да бъде продаден 100% на чуждестранен инвеститор. Според енергийни експерти в света подобно нещо не се е случвало, защото във всички случаи държавните регулации в такава област като ядрената енергетика са неизбежни.  Това са много сложни въпроси и затова да се говори за изцяло руски, китайски или американски проект на българска територия е много трудно.
От парламентарното решение може да се направи заключение, че възможни са само последните два варианта. Те са и най-трудни за реализация. Процедурата за избор на инвеститор трябва да бъде разработена до края на октомври, а министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще уведомява периодично депутатите за това как се развива проектът, по който в последните четири години не бе свършено нищо.

Претенции

Ден преди парламентарното решение представител на Китайската държавна ядрена корпорация CNNC, обявена за един от най-сериозните кандидат-инвеститори в момента, настоя за държавни гаранции, за да участват в проекта. Представителят на компанията Сие Джяджие посочи, че за подобни проекти все пак се изисква някаква форма на гаранция. Управляващите у нас  продължават да твърдят, че АЕЦ "Белене" ще се изгражда без каквито и да било държавни гаранции и ангажименти за изкупуване на произведения ток - нещо, което според повечето експерти е невъзможно.
Държавна гаранция в класически смисъл значи, че инвеститорът получава гаранция, че приходите му ще бъдат гарантирани от страна на държавата, ако не се случат на търговски принцип. Това не е добро и надали ще се случи, обясни съветникът на еврокомисаря по бюджет Ивайло Калфин. В по-общ аспект обаче държавата може да гарантира, че няма да има бъдещи негативни промени в законодателството, и да даде сигурност на регулаторната среда, което е нормално и всеки инвеститор би го поискал. Според Калфин вариантите за финансиране на Втора атомна са два. Първият е без публично предлагане на акции - намира се инвеститор, който да довърши централата, и държавата апортира активите и пасивите. Вторият вариант е да се създаде ново дружество, което да набере капитал на фондовите борси, обясни той. По думите му обаче най-добрият вариант е държавата да построи централата за своя сметка.
Бившият финансов министър Симеон Дянков призова премиера  да се откаже от АЕЦ "Белене". Според него в този вид проектът представлява губене на политическо време, защото няма да се намери инвеститор, който да построи централата без държавни гаранции. Това е поредно търсене на теле под вола. Сега се говори за китайски инвеститор. Никога, по никакъв начин ЕС няма да позволи на китайски инвеститор, където и да е в ЕС, да притежава такава стратегическа инвестиция, коментира Дянков. Той обясни, че е имало две държави досега, опитали такова нещо - Словакия и Унгария, като и двете са се провалили. Шансът на България да има такъв инвеститор е нулев, каза той
Междувременно стана ясно, че една от компаниите, спрягана за потенциален инвеститор - "Фраматом", има интерес само да бъде доставчик. "Арева", която е акционер във "Фраматом", беше подизпълнител на руския изпълнител на ядрения строеж "Атомстройекспорт". Тя имаше споразумение за изграждане на електрическите системи в "Белене". Затова и запазва интереса си за участие в проекта, като е готова да осигури и финансиране за своята част от доставките, но ще очаква след това да й бъде платено за извършените дейности, каза представителят на компанията Станислав Георгиев на форума "Булатом" край Варна.

Кандидати

В последните дни и вицепремиерът Томислав Дончев, и енергийният министър Теменужка Петкова заговориха за четвърти потенциален инвеститор на пазарен принцип, но конкретна компания не е назована. По неофициална информация става въпрос за щатската компания "Дженерал Електрик". Готовност за участие в проекта за пореден път изразиха от руската "Росатом". Тъй като този проект е разработен от нас, оборудването е произведено от нас и под наш контрол, е логично този проект да бъде довършен от нас, ако се реши той да бъде построен, заяви директорът на "Росатом" за Централна Европа Вадим Титов.
Освен това се оказа, че Китайската държавна ядрена корпорация (CNNC) имат две оферти към българското правителство за АЕЦ "Белене"- да инсталират купените от България реактори в Китай, а у нас да използват свои технологии. Второто предложение е да достроят сегашния руски проект и да инсталират и два китайски реактора на площадката край Белене, гласи неофициална информация. Това при всички положения означава тежки лицензионни процедури на национално и европейско равнище.
Въпреки парламентарната подкрепа на "Обединени патриоти" вицепремиерът Валери Симеонов не е благосклонен към възкръсването на "Белене". Според нето България и службите трябва да си отварят очите. "Под благовидната форма на чужда инвестиция някоя друга държава може да стане собственик на бъдещата АЕЦ "Белене", да я изгради със собствени средства, да започне да предлага електроенергия на борсата в България, което няма как да бъде забранено, и да предлага умишлено занижена цена на енергията", заяви той. Според Симеонов така може да се направи дъмпинг на цената, която се предлага от АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток" 2.
Най-логичният въпрос в този случай е какво следва на практика от това. Въпреки очертаващите се неясноти Теменужка Петкова смята, че централата може да бъде готова в рамките на идните 7-8 години. Ситуацията от 2012 г. и днес е коренно различна. През 2012 г. нямаше яснота за структурата на проекта. Нямахме яснота как ще приключи арбитражното дело. Политиката на ЕС в областта на енергетиката беше различна от днес, обясни Петкова. Друга разлика била наличието на реален инвеститорски интерес, и то от компании, които са признати на световно ниво. Никой от нас няма интерес да се връщаме назад, да търсим вина, трябва да гледаме напред и с общи усилия да се опитаме да направим нещо добро за България, което ще гарантира нашата енергийна сигурност и ще даде възможност парите, които българските данъкоплатци са вложили в проекта - над 3 млрд. лв., да бъдат използвани по предназначение", аргументира се Петкова.
Националната електрическа компания вече започна създаването на самостоятелно дружество, в което ще бъдат отделени активите на АЕЦ "Белене". Очаква се в него да бъде включено и доставеното вече оборудване и това да е държавният дял в евентуалната компания, които ще строи. А до октомври следват преговори и пазарлъци, като най-големият препъникамък при тях може да се окажат държавните гаранции.  Какво ще излезе от очаквания търг, ако изобщо се стигне до него, едва ли някой може да прогнозира със сигурност, а и срокът може да бъде удължен. Освен това не е ясно каква ще позицията на големите играчи на световната политическа сцена за такъв стратегически проект. От нея също много зависи съдбата на АЕЦ "Белене". 


Кратка хронология

- Правителството утвърждава площадка за изграждане на втора АЕЦ на р. Дунав, източно от гр. Белене през 1981 г. Започва подготовка на площадката.
- Две години по-късно излиза разпореждане на Бюрото на МС за  ограничаване строителството, през 1991 г. се спира изграждането на централата.
- През 2004 г. кабинетът на НДСВ взема принципно решение за изграждане на АЕЦ "Белене", а през 2005 г. определя проекта за обект с национално значение.
- През 2006 г. НЕК подписва споразумение с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител "Атомстройекспорт" АД (ДАСЕУ) , с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ "Белене". Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан.
- През 2008 г., въпреки че между НЕК и "Атомстройекспорт" не съществува договор, е подписано допълнение към споразумението от 2006 г. за поръчка и производство на основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита и др.)
- През март 2012 г. правителството на ГЕРБ замразява дейността около централата.


Какво е похарчено досега

- Разходи за активи в процес на изграждане - 2. 173 459 млрд.  лв., включващи: разходи по Споразумение от 29.11.2006 г. между НЕК и АСЕ; капитализирани разходи за Архитект-инженера - Worley Parsons; капитализирани лихви по заеми; разходи за консултантски услуги; разходи за държавна такса за разрешение за проектиране към Агенцията за ядрено регулиране; разходи за придобиване на ДМА за активи в процес на изграждане сгради, инфраструктура и съоръжения, машини и съоръжения на склад
- Балансовата стойност на земи, подобрения върху терени, сгради, машини, съоръжения, обзавеждане и други дълготрайни материални активи -  93.102  млн. лв.
-  Материални запаси на склад  -  2.184  млн. лв.
-  Към края на март 2018 г. общата стойност на пасивите на проекта АЕЦ "Белене" е в размер на 1.322 195  млрд.  лв.. Те включват преоценъчен резерв; заем от БЕХ и заем от Държавния бюджет, чрез бюджета на Министерство на енергетиката, лицензи и разрешителни.