Равносметка
Призракът на НАТО броди из Европа
70 години след създаването си Алиансът става все по-безсмислен въпреки разширяването
/ брой: 73
70-годишнината си НАТО посрещна в доста странна за "най-успешния в историята военен блок" атмосфера. От една страна, президентът на САЩ Доналд Тръмп постави под съмнение самото съществуване на Алианса, ако той не носи икономическа полза за страната му. От друга страна, има видима, чудовищна пропаст между вижданията на американците, западноевропейците и източноевропейците за целите на съюза. Едните искат да го съхранят като средство за контрол върху Европа, а отскоро и като източник за поръчки за американския ВПК, а на запад от бившата Желязна завеса разглеждат НАТО като съюз за борба с глобалните заплахи. Според редица наблюдатели източноевропейските държави разглеждали НАТО като средство за защита от Русия, но това е валидно само за четири-пет държави начело с Полша, завинаги попаднали в плен на антируските си исторически комплекси. На останалите държави, включително и България, се налага с твърд тон да им се обяснява периодично, че трябва да се страхуват от Москва, за да не внасят дисонанс в общата картина. Разделението е видимо и тук. Поради това някак си съвсем органично в цялата картина се вписа и предложението на френския президент Еманюел Макрон за създаването на европейска армия, което бе прегърнато тутакси от Германия и бе обругано тутакси от Великобритания и Полша. В същото време за пръв път САЩ заплашиха един от най-важните членове на НАТО - Турция, с изключване, ако тя не прекрати военното си сътрудничество с Русия и закупи в замяна американски системи за ПВО. Едновременно с това бившият чешки министър на специалните служби Ярослав Башта коментира пред РИА "Новости", че САЩ са принизили НАТО до "клуб на получателите на американско оръжие". Логично точната дата на 70-годишнината мина без фанфари. Без държавни глави във Вашингтон, без пищни тържества. Всъщност ги отложиха с осем месеца и те ще се проведат в Лондон, но както се казва в онзи еврейски виц: "Неприятното усещане остана."
Има наблюдатели, за които обясненията са банално лесни. Виновен е Тръмп. Той иска пари за американската протекция и не критикува Путин. Така поне мисли известният специалист по трансатлантическите отношения Джереми Шапиро, който е и директор в НПО-то Европейски съвет по външна политика. Но в статия, публикувана на сайта на Съвета, Шапиро признава, че "американският проблем" на НАТО ще продължи и след Тръмп, защото в политическите кръгове в САЩ върви дискусия относно техните задължения към защитата на Европа. И още: "Ако европейците загубят доверие към тези задължения, Алиансът ще умре - дори щабквартирата в Брюксел да продължи своята дейност".
Европейците вече получиха доста сигнали в тази посока. Руският журналист-международник Фьодор Лукянов припомня, че още през 2016 г. съратникът на Тръмп Нют Гингрич е заявил, че САЩ никога няма да рискуват ядрена война с Русия заради "предградията на Санкт Петербург", визирайки Естония. За списанието на Републиканския институт "Нешънъл Интерест" НАТО е зомби, върнато към живот от присъединяването на Източна Европа.
В началото на годината пък известният тв журналист от консервативната "Фокс Нюз" Тъкър Карлсън попита защо американците трябва да умират за Естония и Латвия. Бившият командващ силите на САЩ в Европа ген. Бен Ходжис пък директно заяви, че прибалтийците например няма за какво да се надяват на САЩ. В средата на януари, по време на среща в латвийския град Тракае в рамките на т.нар. "Снежни срещи", Ходжис е казал, цитиран от изданието RuBaltic, че до 10 години САЩ ще воюват с Китай, но те не могат едновременно да водят бойни действия в Тихия океан и да сдържат Русия. Т.е. европейците да се оправят сами, което в светлината на тяхната разнопосочност означава прибалтийците да се оправят сами. Между другото думите на Ходжис, ако оставим настрана безотговорните му твърдения, означават, че САЩ не виждат другите страни от НАТО като участници във войната с Китай, което вече говори много за реалната ценност на прословутия член 5 от Вашингтонския договор. С една дума: "Вие не ни чакайте, но и ние няма ви търсим."
Годините ясно показаха, НАТО е САЩ и нищо друго. Без САЩ НАТО не може да съществува, а САЩ могат и без НАТО. Русия, държавата, която в приписания й образ на враг, уж осмисля съществуването на НАТО, го схваща единствено и само като придатък на американската военна машина. "Чисто оръдие на американската хегемония", както писа в статия, публикувана в уваженото американско електронно издание "Дифенс Нюз" директорът на руския Център за анализ на стратегиите и технологиите Руслан Пухов. Трябва да обърнем внимание на неговите думи. Пухов, който е и член на Обществения съвет към Министерството на отбраната, образно казано, се занимава основно с представяне в чужбина на актуалната руска позиция по военни въпроси, чрез каналите на неправителствените организации. "Приписваните на Русия и лично на Путин цели "да разцепят НАТО" се приемат в Русия с дълбоко удивление като нещо напълно фантастично, защото по принцип никой в Русия не възприема НАТО като нещо отделно от САЩ или от американската политика", пише за своите американски читатели Пухов. По думите на експерта руснаците възприемат НАТО единствено като камуфлаж, под който американската армия се разгръща до руските граници. Западът недооценява националния консенсус в Русия по този въпрос, казва Пухов. Гледната точка, че Русия се противопоставя на Алианса само поради "злата воля на Владимир Путин, сериозно примитивизира проблема", резюмира пред аудиторията си в САЩ руският анализатор.
Сега много се говори за милитаризацията на Черно море, за струпването на американските сили по руските граници с прибалтийските държави, Полша, Румъния, излизането на САЩ от договора за ракетите със среден и малък обсег, заплахата от нова ракетна криза в Европа. В случая обаче става въпрос по-скоро за имитационни действия. ПРО на САЩ в Европа е безсмислено срещу новите руски стратегически оръжия. Военните части, които се разполагат по границата с Русия, не са достатъчни, за да представляват заплаха. Те имат по-скоро терапевтичен ефект. Вместо база на САЩ в Полша, ще има складове. Въпросът за военноморската база в България не беше решен и на тази среща на НАТО. Никой не е отправял засега подобна молба към страната ни, каза пред ТАСС военният министър Красимир Каракачанов. Флотилията на НАТО в Черно море може да си се разхожда колкото иска пред украинските пристанища, но няма да тръгне и да форсира Керченския пролив, за да доказва някому нещо. Бърборковците, които обясняват как това ще се случи, обитават офисите на някое НПО, хранено от Америка, а не бойните щабове или командните мостици на корабите. Военните знаят, че направят ли го, рискуват война. Никой не иска война. На Грузия вече 11 години й обясняват как ще стане член на НАТО. На Украйна и това не й обясняват. Няма смисъл. Членството на тези две държави в Алианса означава, че Русия може да прави каквото си иска, с който си поиска и както си поиска, съобразно възможностите, които има. Нейните ръце ще са развързани. Същото като със санкциите, които все плашат как ще бъдат въведени по максимално жестокия начин и все не ги въвеждат.
Империите са във възход, докато се разширяват. Но както Римската империя в един момент започва да се разширява за сметка на бедни територии, които не носят злато, но искат разходи и привнасят в нея своите проблеми, така и НАТО се разширява вече чрез нищожни във военно отношение страни, но за сметка на това бедни, натоварени с ненужни рискове и заплахи. Колкото по на изток отива НАТО, толкова повече нарастват проблемите.
НАТО е продукт на политическия XX век (политическото време не съвпада с календарното). Сега, когато този век вече приключва, а събитията в Украйна, Сирия, Либия ясно показват това, НАТО трябва да си отиде. Времето му изтече. Въпрос на мъдър избор е дали ще бъде изпратено с фанфари, възвестящи идването на новия общ европейски военен съюз или някой пореден, неизбежен катаклизъм ще го доубие без чест.