Признаването на дипломи от ЕС е тест и за гражданите

Ивайло Калфин

Все повече хора отказват да гласуват на избори, защото мислят, че не могат да променят нещата. А това не е така. Опростяването на процедурата за признаване на дипломите от европейски университети е проблем, който може да се реши с граждански натиск. Това не само няма да струва пари на държавата, но ще й спести средства за издръжка на скъп апарат.
Защо смятам, че това е въпрос за гражданите - защото членството в ЕС ни даде правото на свободно движение и работа и защото признаването на дипломите е право, а не задължение. Този проблем засяга не само 80-те хиляди български студенти зад граница и техните близки, но и всички нас, които страдаме от работата на зле обучената и немотивирана администрация.

У нас въпросът е уреден в Закона за висшето образование от 1999 г. и в наредбата за държавните изисквания за признаване на висше образование от 2000 г. И двата акта са приети преди влизането на България в ЕС и в тях не се прави разлика между дипломи от висши училища в друга европейска държава и такава, получена в
трета страна
Признаването у нас отнема от шест месеца до една година и струва поне една средна работна заплата. Легализацията служи за започване на работа в държавната и местна администрация и за продължаване на следването. Работодателите в частния сектор сами преценяват качествата на служителите си.

Какво се случва?

Опитвам се да се преборя с този проблем от години и всички, с които разговарям, са нясно, че не може да продължава така. Въпреки това властта в няколко правителства не предприема нищо, а премиерът ни залъгва с обещания за 3 г. да върне всички напуснали страната българи.
Накратко, от кандидатите се изисква събирането на 9 оригинални документа и на 8 копия от тях, заверени от нотариус и с апостил на съответната държава. Всички те, преведени от заклет преводач, потвърдени с печата на външно министерство и с платена държавна такса. Част от документите са непознати в европейските университети. За да се получат, трябва да ходи на място, което означава да се плащат самолетни билети и престой, такси за заверка. Накрая министърът на образованието издава удостоверение, което не е документ за автентичност на чуждестранната диплома, защото български държавен орган не може да удостоверява истинността на чуждестранен официален документ.
Висшето образование в Европа е автономно. Университетите носят отговорност за образованието, което дават, и за дипломите, с които го удостоверяват.
Знаете Евгений Дайнов. Той е професор, но според държавата е завършил едва шести клас. Тя не зачита дипломата му по философия от Оксфорд - сред десетте най-престижни в света. Видите ли, часовете, които е учил, били по-малко от тези в българските университети. Стотици са като него. И сега на висши държавни позиции има хора, които са назначени с по-ниските си образователни степени, получени у нас, защото не желаят да се поставят на изпитанието - легализация на диплома.
Макар и твърде тежка, тази процедура не спира измамите и случаят с Калина Илиева, бивш директор на фонд "Земеделие", го доказва. За сметка на това пък отблъсква млади сънародници да се върнат в България. Създава и незаслужени права на администрацията, които противоречат на законодателството и практиката в ЕС (Директива 89/48 на Съвета и решение С-274/05 на Съда на Европейските общности). Наглостта стига дотам, че Министерството на образованието не изпълнява решения на Върховния съд, а прокурор издава постановление, че министърът не трябва да изпълнява решение на съда. Трябва ли тогава българските граждани да изпълняват нарежданията на съда?

Какво може да се направи?

Процедурата трябва да се промени из основи. Справките да отпаднат и да се проверява само дали кандидатът наистина е завършил университета, чиято диплома представя. Това може да става и по интернет - в регистрите на вузовете и колежите. Всеки от тях има списък на студентите, както и академичния им статус - колко изпити са взели, правили ли са стажове, имат ли валидна диплома.
В Европейския парламент и в Съвета, където заседават страните членки, идеята за взаимно признаване на дипломите намира все повече привърженици. Решение за дипломите освен всичко друго би било и антикризисна мярка. То би позволило на младите, 20% от тях са безработни, по-лесно да намират реализация, а на фирмите - да разполагат с по-голям избор от квалифицирани служители.
България - най-бедната страна в ЕС, не бива да подтичва след другите, когато става дума за здрав разум, и да се вслуша в гласа на гражданите - повече от 112 000 в интернет поискаха премахване на тромавата процедура.
Нека не забравяме историята си. България е изживявала най-голям разцвет тъкмо във времената, когато образованието е било държавен приоритет, а знаещите й хора - на руля.